Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 30

Защото наистина го обичаше, толкова много и по начин, по който Джеси никога не би го направила.

Уеб. Тъмната му коса и сериозните зелени очи, бавната усмивка, която я караше да примира от удоволствие. Високото, мускулесто тяло, което я хвърляше едновременно в студени и горещи вълни, сякаш имаше треска, точно тази реакция я безпокоеше вече години наред и се влошаваше още повече, особено когато го наблюдаваше да плува и да носи само онези впити изрязани бански. Плътният му провлачен глас и начинът, по който се мръщеше на всеки, докато не изпие сутрешното си кафе. Беше само на двайсет и четири, но управляваше Дейвънпорт и дори баба го слушаше. Когато бе недоволен, зелените му очи ставаха толкова студени, че приличаха на айсберг, а плавната му интонация внезапно изчезваше, заместена от стегнати и резки думи.

Роана познаваше настроенията му, знаеше как изглеждаше, когато е уморен, знаеше, че обича дрехите му да бъдат изпрани. Можеше да изброи любимите му храни, любимите му цветове, любимите му професионални спортни отбори, какво го разсмива, какво го кара да се мръщи. Знаеше какво чете, за кого ще гласува. В продължение на десет години бе попивала всеки дребен детайл, свързан с Уеб, обръщайки се към него като срамежлива малка теменужка в търсене на светлината. След като родителите й бяха починали, Уеб се бе превърнал едновременно в неин защитник и довереник. Само пред него изливаше всичките си детски страхове и мечти, точно той я бе успокоявал след кошмарите или в моментите на самота и страх.

Но въпреки огромната си любов, никога не бе имала шанс пред него и го знаеше. Джеси винаги е била преди нея. Точно това я болеше най-много — че може да му предложи тялото и душата си, а той въпреки всичко ще се ожени за Джеси. Джеси, която понякога изглеждаше така, сякаш го мрази. Джеси, която не му беше вярна.

Сълзи опариха очите на Роана и тя ги избърса. Нямаше смисъл да плаче, въпреки че не можеше да престане да се възмущава.

От мига, в който двете с Джеси бяха дошли в Дейвънпорт, Уеб бе наблюдавал Джеси с хладен собственически поглед. Джеси бе излизала с други момчета, а той — с други момичета. На пръв поглед тя имаше свобода, но беше като вързана за въже, и когато достигнеше до края му, той винаги можеше да я дръпне обратно. От самото начало бе контролирал тяхната връзка. Уеб бе единствения мъж, когото Джеси не успя да завърти на пръста си или да сплаши с настроението си. Една-единствена негова дума можеше да я накара да отстъпи — постижение, с което дори баба й не можеше да се похвали.

Единствената надежда на Роана беше, че Джеси ще откаже да се омъжи за него, но тази надежда бе толкова слаба, че почти не съществуваше. Щом баба обяви, че Уеб ще наследи самия Дейвънпорт и собствения й дял от бизнеса, възлизащ на петдесет процента, изходът беше предрешен — Джеси щеше да се омъжи за него дори да е най-подлият и най-грозният мъж ма света, какъвто не беше. Джеси беше наследила двайсет и петте процента на Джанет, а Роана притежаваше двайсет и петте процента на баща си. Джеси се смяташе за принцесата на Дейвънпорт и вярваше, че щом се омъжи за Уеб, ще стане неговата кралица. Нямаше начин да приеме по-маловажна роля, омъжвайки се за някого друг.