Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 29

Би могла просто да убие Джеси за това, което причиняваше на Уеб.

Ако Уеб знаеше, самият той би могъл да убие Джеси, осъзна Роана и по гърба й полазиха тръпки. Въпреки че той обикновено се контролираше, всеки, който познаваше Уеб, беше наясно с характера му и внимаваше да не го раздразни. Джеси бе глупачка, тъпа злобна глупачка.

Но може би си мислеше, че никой не би разбрал, тъй като Уеб щеше да се върне от Нашвил чак вечерта. Дотогава, помисли си отпаднало Роана, Джеси щеше да бъде изкъпана и парфюмирана, очакваща го с красива рокля и усмивка, забавляваща се мълчаливо на негов гръб, тъй като само преди няколко часа се е търкаляла в гората с друг мъж.

Уеб заслужаваше нещо по-добро от това. Но не би могла да му каже, помисли си Роана. Не можеше да каже на никого. Ако го направеше, най-вероятно Джеси щеше да се измъкне с лъжи, твърдейки, че Роана просто ревнува и се опитва да създаде неприятности и щяха да й повярват, тъй като Роана наистина ревнуваше и всички го знаеха. И тогава Уеб и баба й щяха да се сърдят на нея, а не на Джеси И без това баба непрекъснато губеше търпение с нея, но не би могла да понесе мисълта Уеб да й бъде сърдит.

Съществуваше обаче и възможността Уеб наистина да й повярва. Имаше вероятност да убие Джеси и тогава наистина щеше да загази, не би могла да понесе нещо да му се случи. Той би могъл да открие никакъв друг изход от положението, но тя не можеше да го защити по никакъв начин. Можеше само да премълчи и да се моли, ако той открие, да не прави нищо, заради което да го арестуват.

Роана се измъкна от скривалището зад скалата и бързо се спусна по хълма между боровете до мястото, където бе вързала Бъкли. Той я поздрави с пръхтене и я побутна с муцуна. Роана покорно погали голямата му глава, почесвайки го зад ушите, но го правеше напълно машинално. Яхна го и се отдалечи тихо от мястото на прелюбодеянието на Джеси, устремявайки се към конюшните. Раменете й бяха сведени от тежкия товар на мъката.

Не можеше да проумее видяното. Как можеше, която и да е жена, а още повече Джеси, да не се задоволява с Уеб? Обожанието на Роана към героя от детството й само се бе усилило през десетте години живот в Дейвънпорт. На седемнайсет тя болезнено осъзнаваше вниманието, засвидетелствано му от всяка жена, а знаеше, че това не бе само нейно мнение. Жените гледаха Уеб с несъзнателен, а може би не толкова несъзнателен, копнеж в очите. Роана се опитваше да не го гледа така, но знаеше, че невинаги успява, тъй като понякога Джеси споменаваше нещо остро за напразните й въздишки по Уеб и превръщането й в чиста напаст. Но не можеше да се бори със себе си. Всеки път, когато видеше братовчед си, сърцето й сякаш замираше, преди да започне да бие толкова бързо, че понякога направо не можеше да си поеме въздух, цялата се изчервяваше и изтръпваше. От липса на кислород вероятно. Не вярваше, че любовта би могла да причини изтръпване.