Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 17

— Не съм го планирал — възпротиви се той, а после призна: — Но се възползвах от възможността. Предполагам, че ще прекараш целия ден в конюшните.

Роана кимна. Сестрата на баба й, леля Глория, заедно със съпруга й чичо Харлан се нанасяха днес и тя искаше да бъде възможно по-далеч от къщата. Леля Глория бе най-нелюбимата от всичките й лели, а чичо Харлан изобщо не я интересуваше.

— Той е такъв всезнайко — промърмори Роана. — А тя е трън в…

— Ро… — прекъсна я предупредително Уеб, проточвайки единствената сричка. Само той използваше съкращението от името й. Това бе още една тънка нишка между двамата, която придаваше оттенък на отношенията им, тъй като Роана мислеше за себе си като за Ро. Роана беше мършавото и непривлекателно момиче, тромаво и недодялано. Ро бе оная част от нея, която яздеше с бързината на вятъра, с тяло, прилепнало към коня и превърнало се в част от неговия ритъм, момичето, което никога не правеше глупави грешки, докато беше в конюшните. Ако можеше да решава сама, щеше да живее там.

— … в гърба — довърши тя, а невинното й изражение разсмя Уеб. — Ще ги изхвърлиш ли, когато Дейвънпорт стане твой?

— Разбира се, че не, дивачке. Те са от семейството.

— Е, не изглежда така, сякаш нямат къде да живеят. Защо не останат в собствената си къща?

— След като чичо Харлан се пенсионира, малко трудно свързват двата края. Тук има доста място, така че преместването им е логичният изход, дори това да не ти харесва. — Уеб разроши и без това разбърканата й коса.

Роана въздъхна. В Дейвънпорт наистина имаше десет спални и след като Джеси и Уеб се бяха оженили и използваха само една, а миналата година леля Ивон бе решила да се изнесе и да устрои свой собствен дом, значи оставаха седем празни. И въпреки това идеята не й харесваше.

— Е, а какво ще стане, когато на двамата с Джеси ви се родят деца? Тогава ще ви трябват и другите стаи.

— Не мисля, че ще ни трябват и седемте — отряза я сухо той, а очите му отново придобиха онзи сериозен израз. — Може изобщо да нямаме деца.

Сърцето й подскочи. Когато преди две години Уеб и Джеси бяха сключили брак, беше стигнала самото дъно на отчаянието, но самата идея Джеси да му роди деца я ужасяваше още повече. Някак си това щеше да нанесе последния удар на едно сърце, което и без това нямаше кой знае каква надежда, заради която да си струваше да живее. Разбираше, че няма никакъв шанс да бъде с Уеб, но въпреки това мъждукаше слаб лъч на надежда. Докато двамата с Джеси нямаха деца, той сякаш не беше изцяло неин. Вярваше, че за Уеб децата са неразривна връзка. Докато нямаха деца, Роана би могла да се надява, макар и напразно.

Всички вкъщи знаеха, че брачният им път не е застлан с рози. Когато бе нещастна, Джеси никога не го криеше, тъй като съзнателно се стремеше да накара другите да се чувстват точно толкова отчаяни, колкото и тя.

Роана я познаваше много добре и бе убедена, че след женитбата е възнамерявала да използва секса, за да контролира Уеб. Роана щеше да се изненада, ако Джеси бе позволила на Уеб да я люби, преди да се оженят. Е, може би веднъж, за да поддържа интереса му. Роана никога не подценяваше безкрайната пресметливост на Джеси. Но Уеб също я познаваше, така че планчето на Джеси не бе проработило. Независимо от номерата й, Уеб рядко променяше решенията си, а когато го правеше, това обикновено ставаше по негово собствено усмотрение. Не, Джеси не беше щастлива.