Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 15

Лусинда се бе надявала на нещо по-добро за дъщеря си. Самата тя бе обичала безкрайно Маршъл Дейвънпорт и бе желала децата й да изпитат същото дълбоко чувство. Дейвид го бе преживял с Карън, за Джанет бяха останали само болката и разочарованието. Лусинда не би признала, но винаги бе усещала определена сдържаност в отношението на Джанет към Джеси, сякаш я бе срам. Лусинда очакваше по-скоро самата тя да се държи по този начин, но това не бе се случило. Толкова й се искаше Джанет да бе преодоляла болката, но тя никога не успя да го направи.

Е, отлагането на неприятните задължения няма да ги направи по-приятни, помисли си Лусинда, изправяйки гърба см несъзнателно. Би могла да си седи тук цял ден и да размишлява над превратностите на съдбата или би могла да продължи да живее. Лусинда Талант Дейвънпорт не бе от тези, които ще седнат и ще започнат да се вайкат, дали постъпваше правилно или не, тя не оставяше работата свършена наполовина.

Дръпна горното чекмедже на тоалетката и очите й отново се напълниха със сълзи, когато забеляза колко подредено бе всичко. Точно такава бе нейната Джанет — педантична до крайност. Вътре бе книгата, която бе чела, малко фенерче, пакетче кърпички, кутийка с любимите й ментови бонбони и кожен дневник с все още пъхнат между страниците химикал. Като изтри сълзите си, Лусинда любопитно издърпа дневника. Не знаеше, че Джанет си е водила дневник.

Поглади с ръка корицата, съзнавайки прекрасно каква информация би могла да открие на страниците му. Можеше да има само лични коментари относно всекидневния й живот, но също така тук може би се криеше тайната, която бе отнесла със себе си в гроба. След толкова време дали изобщо имаше значение кой е бил бащата на Джеси?

Всъщност няма, помисли си Лусинда. Щеше да обича Джеси, независимо от това чия кръв тече във вените й, но въпреки това, след толкова години на въпроси без отговор, изкушението бе почти неустоимо. Отвори дневника на първата страница и започна да чете.

Половин час по-късно избърса очи с носната си кърпичка и бавно затвори дневника, а после го сложи върху купчината дрехи в последния кашон. Нямаше кой знае какво за четене: няколко изтерзани страници, написани преди четиринайсет години, а после още няколко. Джанет бе споменала накратко за първото зъбче на Джеси, за деня, в който с проходила, за първия й ден в училище, но повечето страници бяха празни. Сякаш Джанет бе спряла да живее преди четиринайсет години, а не преди месец. Горката Джанет, беше мечтала за толкова много, а се бе задоволила с толкова малко.

Лусинда погали с ръка дневника. Е, сега вече знаеше. И се беше оказала права, изобщо нямаше значение.