Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 19

— Знаеш ли — обади се той, — няма да имаме друго жребче, докато Лайтнес не роди през март. Ще започнем с него и ще видим какво ще се получи.

Лицето на Роана светна, а кафявите й очи заискриха от удоволствие и за миг Лоуъл бе поразен от красотата й. Стресна се, тъй като Роана бе наистина съвсем обикновено момиче, с черти, прекалено несъразмерни и мъжки за тясното й лице, но за един безкраен миг беше придобил представа как ще изглежда тя, когато зрелостта я преобрази. Никога няма да е красавица като госпожица Джеси, помисли си той, но когато порасне, ще изненада доста хора. Самата представа го накара да се почувства по-добре, тъй като Роана бе негова любимка. Госпожица Джеси беше опитен ездач, но не обичаше неговите бебчета по начина, по който ги обичаше Роана, и следователно не бе загрижена за благосъстоянието на коня си така, както би трябвало. В очите на Лоуъл това бе непростим грях.

В единайсет и половина Роана с нежелание тръгна към къщата, за да обядва. С удоволствие би изпуснала храненето, но ако не се появеше, баба й щеше да изпрати някой да я търси, така че беше по-добре да си спести неприятностите. Но както обикновено — закъсняваше и не й остана време за нищо повече от един бърз душ и преобличане. Прокара набързо гребена през мократа си коса, после се спусна по стълбите и поспря точно преди да отвори вратата на трапезарията, за да влезе с по-благоприлична стъпка.

Всички останали вече бяха заели местата си. При влизането на Роана леля Глория вдигна глава, а устата й се сви в познатата неодобрителна гримаса. Баба погледна мократа коса на Роана и въздъхна, но не каза нищо. Чичо Харлан я дари с една от неискрените си усмивки на продавач на коли втора употреба, но той поне никога не й се караше, така че Роана му прости за това, че дълбочината на мисълта му не надминава тази на тиган за палачинки. Джеси обаче веднага мина в атака.

— Трябваше поне да изсушиш косата си — провлече тя. — Въпреки че, както предполагам, всички ние трябва да сме ти благодарни, че поне си взела душ и не дойде на масата, воняща цялата на кон.

Роана се плъзна на мястото си и сведе поглед към чинията. Не си направи труда да отвърне на злобната забележка на Джеси. Ако го направеше, щеше само да предизвика още повече неприязън, а леля Глория веднага щеше да се възползва от възможността също да се включи. Роана бе свикнала със заяжданията на Джеси, но изобщо не се радваше на преместването на Глория и Харлан в Дейвънпорт и вярваше, че ще посрещне с още по-голямо негодувание всичко, което леля й би казала.