Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 16

Взе ролката тиксо и сръчно запечата кашона.

Втора книга

Разкъсан на две

Трета глава

Роана изскочи от леглото още призори, набързо изми зъбите си и прокара пръсти през косата си, а после се пъхна в дънките и тениската. Докато излизаше през вратата, грабна ботушите и чорапите си и се затича боса по стълбите. Уеб заминаваше за Нашвил, а тя искаше да го види, преди да тръгне. Нямаше някаква по-специална причина, освен тази, че се възползваше от всяка възможност да прекара няколко минути насаме с него, няколко безценни секунди, когато цялото му внимание и усмивки бяха само за нея.

Въпреки че бе пет часът сутринта, баба й би закусвала в салона, но Роана дори не се спря там на път към кухнята. Макар че не се притесняваше от богатството, с което разполага, Уеб изобщо не си помръдваше пръста да спазва общоприетите норми. Щеше да шета из кухнята, приготвяйки собствената си закуска, тъй като Танси щеше да дойде едва в шест, и щеше да хапне на кухненската маса.

Тя влезе със замах и както бе очаквала, Уеб бе там. Дори не си бе направил труда да седне на масата, а се беше навел над шкафа и дъвчеше намазана със сладко препечена филийка. До ръката му вдигаше пара чашка кафе. Щом я видя, той се обърна и пъхна още една филия в тостера.

— Не съм гладна — промърмори Роана и пъхна глава в грамадния двукрилен хладилник, за да извади портокаловия сок.

— Ти никога не си гладна — отвърна спокойно той. — Все пак хапни. — Липсата й на апетит бе една от причините дори на седемнайсет да бъде все още само кожа и кости и естествено да не е кой знае колко развита. Сигурно затова Роана не влизаше в ничия стая. Тя беше перпетуум-мобиле: тичаше, подскачаше и понякога дори се премяташе настрани. Поне, след толкова години, най-после бе свикнала да спи в едно и също легло през нощта, така че вече не се налагаше да я издирва всяка утрин.

Тъй като Уеб й бе приготвил препечената филийка, Роана се съгласи да я изяде, но отказа да я маже със сладко. Отхапа от сухата филийка, като отпиваше ту портокалов сок, ту кафе, и почувства тихо задоволство дълбоко в себе си. Само това желаеше от живота: да бъде сама с Уеб. И да се занимава с конете, разбира се.

Пое си дълбоко въздух, вдъхвайки деликатния мирис на дискретния му одеколон и чистото ухание на кожата му, примесени с миризмата на кафе. Присъствието му бе толкова осезаемо, че бе почти болезнено, но Роана живееше само за тези мигове.

Вдигна очи над ръба на чашата, а лешниковите й очи блеснаха палаво.

— Времето, избрано за това пътуване до Нашвил, е доста подозрително — закачи го тя. — Мисля, че просто искаш да се измъкнеш от къщи.

Той се засмя, а сърцето й подскочи. Вече рядко виждаше тази весела усмивка, беше прекалено зает, така че нямаше време за нищо друго, освен за работа, както безспирно се оплакваше Джеси. Невъзмутимите му зелени очи грейнаха в едно с ленивата му чаровна усмивка, която би могла да спре движението по оживена улица. Но ленивостта бе измамна, Уеб работеше толкова много, че доста мъже не биха издържали на темпото му.