Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 14

Лусинда беше разглезила Джеси безобразно, давайки й да разбере, че въпреки смъртта на майка й, тя все пак има семейство, което я подкрепя и обича, че не е загубила сигурността на света наоколо.

Докато Роана изобщо не се беше установила. Лусинда въздъхна, притиснала една от блузите на Джанет до бузата си, докато размишляваше за дъщерята на Дейвид. Просто не знаеше как да се сближи с това дете. Роана се бе съпротивлявала на всички настоявания да си избере спалня и на края Лусинда се беше предала и бе избрала стая вместо нея. От чувство за справедливост се беше постарала спалнята на Роана да е голяма колкото тази на Джеси и тя наистина беше, но малкото момиченце просто се губеше в нея. Първата нощ бе спала там. На следващата бе спала в една от другите спални, завита върху незастлания матрак. Третата бе прекарала отново в друга празна спалня и върху друг незастлан матрак. Беше спала на едно кресло в кабинета, на килима в спалнята, а веднъж дори на пода в една от баните. Роана бе неспокойно и нещастно малко същество, което не можеше да намери собственото си място в света наоколо. Според Лусинда детето бе спало във всяка стая в къщата, с изключение на заетите от други членове на семейството.

Всяка сутрин, щом станеше, Уеб първо тръгваше да търси Роана, проследявайки кое кътче си е избрала за нощта, измъквайки я от пашкула на одеялото й. Тя бе мрачна и замислена, като правеше изключение само за Уеб и не се интересуваше от нищо друго, освен от конете. Раздразнена, а и тъй като не знаеше какво друго да направи, Лусинда й бе позволила неограничен достъп до конюшните, поне през лятото. Лоуъл щеше да внимава да не й се случи нещо лошо, а и Роана имаше необикновено добър подход към животните.

Лусинда сгъна последната блуза и я прибра. Остана само съдържанието на тоалетката и тя се поколеба, преди да дръпне чекмеджетата. Когато приключеше и с това, всичко щеше да е свършено, градската къща щеше да бъде изпразнена, затворена и продадена. Всички следи от Джанет щяха да бъдат заличени.

С изключение на Джеси, Джанет бе оставила съвсем малко след себе си. Когато бе забременяла, смехът й бе угаснал, а в очите й се бе настанила постоянна тъга. Въпреки че никога не призна кой е бащата на Джеси, Лусинда подозираше, че е най-голямото момче на Лийт — Дуайт. Двамата с Джанет бяха излизали известно време, но после той се беше скарал с баща си, беше се записал в армията и се бе озовал във Виетнам в началото на войната. Две седмици след като стъпи на онази прокълната земя, бе убит. Години наред Лусинда разглеждаше лицето на Джеси и търсеше някаква прилика с рода на Лийт, но вместо това откриваше само истинска Дейвънпортова красота. Ако Дуайт бе любовникът на Джанет, то тя скърбя за него до самата си смърт, тъй като не излезе с нито един мъж след раждането на Джеси. Не би могло да се каже, че не е имала възможност — въпреки неудобното положение от незаконното раждане на Джеси, Джанет все пак бе Дейвънпорт и имаше доста мъже, които биха я пожелали. Липсата на интерес бе изцяло от страна на Джанет.