Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 13

Въпреки всеотдайната подкрепа за Джанет, забременяла без наличието на съпруг, Лусинда бе очаквала в най-добрия случай поне да търпи бебето, когато то се появи. Всъщност направо се опасяваше, че ще изпитва искрена неприязън към него поради срама, който им е донесло. Но вместо това, бе погледнала миниатюрното като розова пъпка личице на внучката си и в същия миг се бе влюбила в нея. О, Джеси бе своеволно и буйно дете с много недостатъци, но любовта на Лусинда никога не се разколеба. Джеси се нуждаеше от любов, от толкова много любов, че попиваше и най-малката искрица привързаност и одобрение, които срещнеше в живота си. В това отношение никога не е била лишавана — от самото си раждане бе милвана, целувана и обичана, но по някакъв начин любовта никога не й бе достатъчна. Децата имаха шесто чувство, когато нещо в живота им не е нормално, а Джеси бе много умна. Още когато стана на две години, започна да пита защо тя няма татко.

А съществуваше и Роана. Лусинда въздъхна отново. Да се обича Роана беше точно толкова трудно, колкото бе естествено да се обича Джеси. Двете братовчедки бяха пълна противоположност. Роана никога не се задържаше достатъчно дълго на едно място, за да може човек да я гушне. Ако я вдигнеше и я прегърнеше, тя веднага започваше да се върти, за да я пусне. А и не бе красива като Джеси. Странната смесица от черти някак не пасваше на малкото й лице. Носът й бе прекалено дълъг, устата — прекалени широка, очите — малки и скосени. Косата й, с този толкова не типичен за Дейвънпорт червеникав нюанс, беше винаги разрошена. Без значение с какво бе облечена, след пет минути дрехите й бяха изцапани и вероятно скъсани. Тя приличаше на рода на майка си, разбира се, но сред Дейвънпорт беше като плевел в добре подредена градина. Лусинда я бе наблюдавала старателно, но наистина не бе могла да открие в това дете нищо от Дейвид, а ако съществуваше, сега всяка една прилика щеше да й бъде още по-скъпа.

Но щеше да изпълни дълга си към Роана и да се опита да я превърне в някакво подобие на цивилизовано същество, с което Дейвънпортови да се гордеят.

Но надеждата й, както и бъдещето й, бяха в Джеси и Уеб.

Втора глава

Седнала в спалнята на Джанет, Лусинда избърса сълзите си, докато бавно сгъваше и прибираше дрехите на дъщеря си. Ивон и Сандра й бяха предложили да направи това вместо нея, но тя бе настояла да го свърши сама. Не искаше никой да види сълзите и скръбта й, а само тя можеше да прецени кои неща са ценни поради спомените, свързани с тях, и кои могат да бъдат изхвърлени. Вече бе изпълнила тази последна задача в дома на Дейвид, сгъвайки нежно ризи, които все още носеха слаб мирис на одеколона му. Беше плакала и за снаха си Каръл, мила и приветлива млада жена, която бе направила Дейвид много щастлив по време на съвместния им живот. Вещите им бяха прибрани на съхранение в Дейвънпорт, докато Роана порасне.

Вече бе минал месец от катастрофата. Законните формалности бързо бяха уредени и Джеси и Роана бяха настанени в Дейвънпорт, а Лусинда стана тяхна настойничка. Джеси разбира се, веднага бе надделяла и бе избрала най-хубавата спалня за себе си, придумвайки Лусинда да я украси отново според нейните изисквания. Лусинда признаваше, че не се бе наложило да я убеждават дълго, тъй като разбираше неотложната нужда на Джеси да овладее отново живота си и да въдвори ред около себе си. Спалнята бе само символ.