Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 37

Откри Келхъм при отоплителната инсталация. Последният внимателно изрязваше макет на кораб от парче меко дърво с помощта на джобно ножче с внушителни размери.

Келхъм беше снажен мъжага с големи мустаци, оприличени мислено от Леон на чифт изсъхнали водорасли. На оплешивялото му теме се мъдреше потънала в прах мека шапка. Разкопчаната му жилетка, прихваната с голяма позлатена верига за часовник, беше изпоцапана с храна. Той изгледа Леон с нескрито любопитство и го поздрави с глава:

— Привет — рече той. — С какво мога да Ви бъда полезен?

Леон доближи един стол и разположи дългото си тяло.

— Аз имам язва — каза той. — Всеки ден по обяд удрям по едно уиски. За съжаление не обичам да пия сам. Когато човек започне да се налива сам, той си подписва смъртната присъда. Мислех си, че можете да ми направите компания, но ако случайно не употребявате алкохол, няма да Ви притеснявам, мога да отида и другаде.

Келхъм остави внимателно кораба си и се наведе напред:

— Намерили сте точно този, който Ви трябва, приятелю, но кажете всъщност… никога не бих повярвал, че уискито може с нещо да помогне на язвата.

Леон извади от джоба си шише „Джони Уокър“ и го разклати с ръка.

— Трябва да умееш да отстояваш независимостта си — беше отговорът. — Ако предлагам на язвата си каквото й е необходимо, тя няма да иска да се раздели с мен. Уискито се отразява добре на гърлото ми и ето защо си го пийвам. Имате ли чаша? Или даже две?

Келхъм взе две картонени чаши от един рафт.

— Не мога да Ви предложа нищо по-добро, — каза той за извинение, след като издуха праха от чашите.

Той проследи с поглед как Леон пълни догоре чашите, грабна лакомо едната и помириса съдържанието:

— Скапана работа! — отбеляза той. — За Ваше здраве, шефе!

Изпразни чашата си на един дъх, въздъхна, примлясна с устни, избърса уста с опакото на ръката си и остави чашата.

Леон, който беше отпил само една малка глътка, се наведе да му я напълни отново.

— Аз съм новият наемател — каза той. — Казвам се Ед Леон. Поех Агенция „Светкавица“.

Келхъм не скри удивлението си:

— Радвам се да се запознаем. Моето име е Том Келхъм. Значи Агенция „Светкавица“, а? Не сте си губили времето!

— О! Това не е нищо. Да можехте да видите майка ми как сваляше мъжете — отбеляза той небрежно. — Това си ни е в кръвта.

Той сбърчи вежди, поклати глава и продължи:

— Работите не вървят блестящо тази сутрин. Жива душа не се мярка наоколо.

— О, ще потръгне — окуражи го Келхъм, поглъщайки уискито си. — Тъй нареченият Инглиш знаеше какво прави. Яко работеше. Още не мога да разбера защо се самоуби. Очевидно неговото самоубийство ще Ви позабави работите, но няма да е задълго.

Леон извади две цигари от пакета си, търкулна едната на масата и запали другата.

— Тъкмо се питах дали не са ме изпързаляли отново. С моята мутра хората винаги ме взимат за глупак — каза той и наведе глава с мрачен вид. — Ако знаете колко кофти работи са се опитвали да ми пробутат! Мислите ли, че има хляб в „Светкавица“?

— В това съм абсолютно сигурен — отвърна Келхъм. — Направете си сам сметката. Случвало се е да има и до тридесет клиенти на ден.