Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 36

Беше се запознал с Инглиш малко след неговия първи успех и двамата бяха станали добри приятели. Леон беше помолил Инглиш да го подпомогне с първоначален капитал да си отвори собствена агенция. Инглиш познаваше репутацията на Леон и прецени, че това е ефективно вложение. Той му даде парите и след две години Леон му върна заема заедно с лихвите, тъй като предприятието му носеше прилични доходи. Агенцията му беше сред най-добрите в Чикаго. За него работеха четирима анкетьори, трима детективи и цял екип от съвременни млади хора.

Оглеждайки тесния окаян офис на Рой, Леон си мислеше, че сгреши, като се остави да бъде убеден от Инглиш. Вярно беше, че ще спечели много пари, но идеята да прекара неизвестно колко време в тези две стаи при положение, че в Чикаго го чака луксозен климатизиран офис, никак не му се нравеше.

Със замислен израз на лицето и внимателен поглед той се разхождаше из стаята, като пощипваше машинално носа си. В продължение на два часа провери всички досиета, разгледа всички чекмеджета и шкафове, като вършеше това с изключително старание. Дългогодишният му опит го беше научил, че и най-малкият детайл е от значение, че всяко нещо си има своето обяснение и че ако се търси достатъчно упорито, винаги ще се намери някоя интересна следа.

Разглеждайки камината със саксия рози върху нея, той забеляза един малък предмет, закачен в навеса над огнището. Той повдигна вежди, извади от джоба си малко фенерче и го насочи към предмета. Това беше миниатюрен усъвършенствуван микрофон. Свързаните към него жици минаваха през една цепнатина и се отправяха към приемната. Леон отиде в другата стая и след внимателно оглеждане откри жиците, които бяха умело замаскирани между дъските на пода. Те пресичаха стаята, минаваха под прага и продължаваха по коридора.

Той се върна в офиса и започна да се мие от потта и прахта, като весело си подсвиркваше.

„Не е лошо като за начало — помисли си той. — Явно някой е искал да бъде в течение на разговорите в офиса.“

На пръв поглед изглеждаше, че микрофонът е инсталиран преди доста време. Това означаваше, че някой се е интересувал от действията на Рой и по-точно от това, което е казвал и което са му казвали.

Леон се питаше дали микрофончето е все още включено и дали и неговите разговори ще бъдат подслушвани. Беше твърдо решен да проследи откъде тръгват кабелите на микрофона, но не сега, а през нощта, когато канцелариите и офисите бъдат затворени.

Инглиш му беше казал, че портиерът Том Келхъм е бъбрив и Леон реши да го посети, преди да се залови сериозно за работа.