Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 35

— Но и това, което вършим, е достатъчно опасно. В момента го мамим, а ако заминем заедно, поне в това не може да ни обвини.

— Той ще ни намери, Хари. Той няма да се откаже от мен.

— Но той да не е самият Бог! Знам, че е много влиятелен, но не може да ми попречи да припечелвам хляба си. Това е несериозно, Жюли.

Жюли облече роклята си, обу си обувките и се отправи към тоалетката, за да си оправи грима.

— Кажи поне нещо, Жюли — каза той с безпокойство. — Не си ли даваш сметка, че тук е по-опасно, отколкото да заминем!

Тя се обърна и го погледна:

— Добре, ще ти кажа истината. Отдавна ми е ясно, че трябва да си признаем всичко пред Ник и след това да се махнем, но все не мога да събера смелост. Има неща, от които ми е трудно да се откажа. Нима не си даваш сметка какво означава да имаш Ник зад гърба си? Без Ник нямаше да пея в най-доброто заведение в града. Нямаше да имам този прекрасен апартамент и всичките тези дрехи. Нямаше да имам кредит в най-големите магазини. Нямаше да мога да си купувам всичко, което ми скимне, без изобщо да се питам откъде идват парите. Нямаше всички мъже от града да ми правят шпалир като минавам по улиците. Нямаше да имам и колата. Ако зарежа Ник, ще трябва да водя съвсем различен живот, а това никак не ме привлича.

Хари седна със сгърчено лице.

— Разбирам — отговори той с безразличен и отегчен глас. — Не съм разглеждал въпроса под такъв ъгъл.

Жюли стана и се притисна към него:

— Хари, любов моя, аз те обожавам и ще се опитам да те направя щастлив. Потърпи. Сигурна съм, че всичко ще се нареди. Трябва да тръгвам, скъпи мой. При първа възможност ще дойда пак. Би ли ми подал палтото, ако обичаш? Ако не побързам, ще закъснея.

След няколко минути тя достигна до началото на улицата и се огледа наоколо. Улицата беше пуста. С бърза крачка тя се запъти да намери някое такси.

Скрит в сянката на едно преддверие, с гръб, опрян в стената, един мъж с кафяв костюм и кафява шапка проследи движението й. Той бавно дъвчеше дъвка. Изчака потънал в сянката, докато тя изчезне и бързо се насочи към реката, като си подсвиркваше тихичко.

II

Ед Леон стана притежател на Агенция „Светкавица“ два дни след като Инглиш го беше повикал от Чикаго.

Леон беше висок и слаб с несъразмерно дълги крайници. Хората, които не го познаваха, го мислеха за не особено умен и за безобиден. Загорялото му от слънцето лице имаше простодушно изражение и на пръв поглед приличаше на скромен селянин на посещение в големия град.

Оставяше впечатление, че поне от една седмица спи с дрехите си и на главата му непрекъснато се мъдреше овехтяла, килната към тила му шапка. Буйните му по рождение коси стърчаха на всички страни, тъй като той не полагаше никакви усилия да ги приведе в ред. От време на време ги подстригваше и тогава си даваше труда и да ги среши, ако разбира се имаше и гребен, а това му се случваше много рядко.

Никой не би си помислил, че това е един от най-реномираните частни детективи в страната. Беше започнал като репортер в криминалната хроника, но се оказа, че има невероятен талант да открива доказателства за криминалната дейност на политици и други от този калибър. Тогава окръжният прокурор предпочете да го има на работа при себе си, отколкото във вестниците, защото ако не друго, поне щетите щяха да бъдат по-малки. Прикрепен към прокурора, Леон извършваше забележителна, но зле платена работа.