Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 38

— Я, никак не е зле! — отбеляза Леон, вдигайки краката си на масата. — Нали не възразявате да си кача малко кръв в главата. Ако не го направя по някое време през деня, обръщам очите. И майка ми беше същата. А и бедният ми баща също нямаше кой знае какво под черепа. Значи според Вас съм спипал добра сделка? А какви бяха хората, които посещаваха господин Инглиш?

Келхъм повдигна мощните си рамена:

— Откъде да знам? Някои идваха всяка седмица. Някои имаха вид на съвсем изпаднали, но по-голямата част имаха изискан вид.

— Бяхте ли в сградата, когато той се самоуби? — попита Леон небрежно, навеждайки се да напълни отново чашата на Келхъм.

— Разбира се — отвърна Келхъм. — И по-полека с тая работа. Това да не е биберон.

— Хайде, не ме убеждавайте, че мъжага като Вас ще се уплаши от един литър. Казаха ми, че се е самоубил между девет и десет и половина. По това време имаше ли посетители при него?

— Трима души се качиха на седмия етаж, но не знам дали отиваха при него. Защо питате?

— О! Аз винаги задавам купчина въпроси — отвърна Леон и затвори очи. — Обожавам звука на собствения си глас. Синатра да му мисли! Да можехте да видите мацките как ми падат в ръцете, когато им пошушна това-онова на ушенцето. Няма нужда и да пея, за да стане работата.

Той отвори очи и изгледа внимателно Келхъм.

— Кои бяха онези тримата?

— Двама мъже и една жена. Лично ги закарах до седмия етаж. Жената съм я виждал и друг път, но другите двама не.

— Има ли и други наематели на седмия етаж?

— Ами там се намира Осведомителната агенция. Вероятно вече сте чули телеграфните им машини? Ужасен шум! До Вашия офис е Мис Уиндзър.

— Тя с какво се занимава?

— Както сама се изразява, тя е силуетистка. Изрязва силуета Ви от хартия и го поставя в рамка. Не ми е ясно какво друго се прави при нея, но клиентите й са само мъже.

Леон се надигна със заинтересуван вид:

— Сериозно ли? И тя ми е съседка! Виж ти! Виж ти! Ще трябва да я посетя и да й демонстрирам силуета си. Може пък в замяна и тя да ми покаже нейния.

— О, тя е готино маце — отговори Келхъм, — но при нея се плаща в брой. Лично аз предпочитам проститутките по улиците, но за всеки влак си има и пътници.

— Виж ти, Вие и поговорки знаете. Да се върнем на двамата мъже и момичето. Значи те са отивали или в осведомителната агенция, или при мис Уиндзър, или при Инглиш. Така ли?

— Момичето отиваше при Инглиш. Виждал съм я и друг път.

— Как изглеждаше?

Келхъм отпи от уискито си и замислено изгледа Леон:

— Много въпроси задавате. Защо Ви интересува всичко това?

— Сега аз говоря. Пийте си пиенето и се постарайте да си го заслужите.

Келхъм повдигна рамене:

— Всъщност какво ме интересува. Тя беше със светлокестеняви коси, красива като кинозвезда и със съблазнително тяло.

— И това ако е описание! В този град има поне два милиона мацки, които изглеждат по този начин! Как беше облечена?

— Изключително изискано — отговори Келхъм, като притвори очи, за да си представи момичето. — Облечена беше в черен костюм с големи бели ревери, черно-бели ръкавици и малка черно-бяла шапка. На ръката си имаше гривна-талисман. Нали ги знаете, това е златна верижка, окичена с амулети.