Читать «Ще заровя мъртвеца си сам» онлайн - страница 116

Джеймс Хадли Чейс

— А ти какво ще правиш? Това е целият ти живот, Ник! Не можеш да се откажеш току-така.

— С тези двадесет и пет процента ще имам достатъчно пари. Иска ми се да пътувам, да обиколя света. Като ми омръзне, ще започна от нула. Знаеш ли, Сам, най-хубавите дни от живота ми бяха, когато се мъчех да пробия. Ще се опитам да преоткрия тази атмосфера. Решено е, оттеглям се!

Край стана:

— Добре, ще си помисля. Всъщност струва ми се, се всичко е ясно. Само да предупредя Елен и ще ти дам съгласието си.

Малко по-късно, след обяд, на посещение дойде и Леон.

— Дойдох да те видя как си — каза той и стисна ръката на Инглиш. — Трябва да се връщам в Чикаго. След малко тръгвам. Нали нямаш повече нужда от мен?

Инглиш поклати глава:

— Не, не мисля. Благодаря за всичко, което направи, Ед. Като се върна на работа, ще ти изпратя чек. Какво ще кажеш, добре се справихме, нали?

— Действително. Ако можеше да видиш мутрите на ченгетата, когато Лоиз цъфна с магнетофона. И тя добре се справи, не мислиш ли?

— Напълно вярно! Не разбирам обаче защо още не е дошла да ме види? Всички дойдоха, с изключение на нея. Какво я прихваща, за Бога, Ед!

Леон се разсмя:

— Преувеличаваш. Да не мислиш, че твоята работа сама се върши, докато ти се изтягаш в леглото? Забрави ли, че тази вечер започва новият спектакъл? Тя работи по двадесет часа в денонощието. Няма време и да се гримира, бедното момиче!

— По дяволите новият спектакъл — отговори Инглиш отегчено. — Не ме интересува. Искам да я видя!

— Ще дойде. Спомена, че ще прекара тук вечерта, преди да отиде в театъра. Трябва да си й благодарен. На нея дължиш състоянието си.

— Да, съгласен съм — свъси вежди Инглиш, но е време да престане да работи като роб.

— Откакто те познавам, все това ти повтарям, но ти не искаше да ме чуеш. А сега трябва да изчезвам. До скоро виждане, старче, и не се вълнувай. Емоциите, които си преживял, ще ти стигнат до края на дните.

След заминаването на Леон Чък запита притеснено:

— Шефе, вярно ли е, че напускате?

Инглиш го погледна със сияещ поглед:

— Да. Чака ме много важна работа. Една работа, която ще запълни голяма част от времето ми и с която трябваше да се заема много по-рано.

Чък ококори очи:

— А ще има ли място и за мен, шефе?

Инглиш поклати глава:

— Не мисля — отговори весело той. — Много е лично. Ще се женя и ще създам семейство.

Ужасеният израз на лицето на Чък беше толкова комичен, че Инглиш избухна в смях.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6532

Издание:

Джеймс Хадли Чейс. Ще заровя мъртвеца си сам

ИК „Гуторанов & Шери М.“, София, 1992

Английска. Първо издание

Технически редактор: Галина Генова

Художник: Пенко Гелев

ISBN: 954-484-001-X