Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 91

После, а то вече беше някъде около пладне, базилевсът в снежнобели одежди принесе жертва на Зевс като благодарност за извоюваната победа и разреши на войската отдих. Той самият едва изчака върху коня си да провери дали са спазени всички мерки за охрана на стана, след което се тръшна грохнал като труп върху походното легло в набързо разпънатата палатка.

Пълната почивка продължи до другия ден, когато тръбите изправиха на крака вече отморените войници. Събуди се и Меда, обнадеждена, че вече наближава и нейният ред. И още неоправила забрадката си, ето че дотича един ефеб252, за да я вика при базилевса.

Меда влезе в палатката му с поклон.

Лизимах седеше на походен стол съвсем различен от вчера — посърнал, блед, с дълбоко потънали очи, затрупан с наметала. С клюмнала глава, с невиждащ поглед. Отровата отново бе взела надмощие.

— Викал си ме, базилевсе! — обади се пленницата.

Лизимах трепна. Вдигна глава. Взря се в нея с трескави очи.

— Какво искаш?

— Ти ме извика, базилевсе — повтори тя.

— За какво?

— Аз не знам.

Той продължаваше да я гледа с необичайно неуверени, смутени очи. Неразбиращ.

И тя реши да го подсети със своето желание:

— Дойде ли време да ви поведа?

— Къде?

Сега тя го изгледа недоумяваща. Та този ли беше страшният всесилен базилевс, от когото трепереше цял свят? Този оглупял, болнав старик, който вчера за малко бе заприличал на цар.

И додаде с полусъжаление, с полунасмешка:

— Срещу Дромихайт. Да ти покажа пътя.

Досещането огря разколебаното му лице.

— Да! Тъкмо затова те викам. Време е да ни поведеш. Ала по-напред искам още нещо. Вие, траките, всички сте гадатели. Разгадай ми тазнощния сън!

— Аз не умея, базилевсе. Питай твоите оракули!

— Не ми трябват! — махна той с ръка. — Плашат ме само. Сънувах, че съм Дарий. И навлизам в Скития. А цар Иданфирс ми е пратил както на Дария птица, мишка, жаба и пет стрели. Моят оракул ми каза, че трябвало да се върна, ако искам да не сполети и мен същото.

Това беше най-големият позор на Великия Дарий. Нахлул в земите му, след като бе получил от скитския цар това зловещо, предупреждение, едва се бе спасил от смърт в обширната скитска земя.

— Аз не се доверявам много на моите оракули. Подкупни са.

Не се доизказа. Досещаха се елинските жреци за преговорите му със Залмодегик, бояха се от една победа над Гетия, която би им докарала Залмодегик за върховен жрец. Помнеха какви права бе дал Александър на халдейците. А не знаеха, Лизимах още не им бе споменал за смъртта на Залмодегик.