Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 89

Гетите не се отчайваха от тая съпротива, продължаваха да налитат с вой и крясък. Сякаш не на бой, а в някаква дива оргия. Размахваха като бесни — в нечовешко изстъпление — сики244 и ромфеи, скачаха върху конете, мушкаха животни и ездачи.

Не успяха. Може би затова, че тоя път не се показа четвъртата редица — жените, които ги окуражават и осмиват. Непробиваем се оказа и тоя път строят на Лизимаховите фаланги. Както връхлетяха, със същата бързина гетите се пръснаха назад, изчезнаха от полесражението, стопиха се без следа из крайбрежните гъсталаци. И само труповете по земята и стенещите ранени издаваха каква стихия бе вилняла тук.

Лизимах седна върху един убит кон. Избърса окървавените си ръце в химатия.

— Не всичко е свършено — рече той замислен. — Изненадахме ги. Малка част бяха оставили тук. Но скоро ще се върнат.

Младият стратег Аристон възрази самодоволно:

— Нали ги пръснахме?

— Това още не значи нищо! — отвърна Лизимах. — Траките са майстори на настъплението, още по-големи майстори на отстъплението. За нас отстъплението е поражение, за тях — само тактика.

— Ще ги ударим пак! Да си показват докрай тактиката!

— То се знае, ще ги ударим. Но те ще налитат, ще ни нападат непрекъснато. Друго ме смущава. Друго. Защо липсва четвъртата им линия? Къде са сега жените им?

Може би малцина се досещаха защо се тревожи базилевсът от това, че варварите били без жените си. Най-добре го разбра Меда, която стоеше на няколко крачки зад него, извън групата на стратезите и хипарсите. Слушала бе, без да бъде войник, как бащите и дедите й са водили големите си войни — войните, от които зависи съществованието на народа, а не дребните погранични спречквания за стада и роби. И в измъченото й вледенено сърце се просмукваше слаба топлинка, предусещане на предстоящото отмъщение.

Преди гетите да нападнат отново с утроени сили, с подкрепата на придошлите покрай брега отреди, които бяха дебнали врага на други места, подведени от хитрината на Лизимах, от реката се измъкнаха повечето от доплувалите пехотинци, построиха се начаса във фаланги. Калена беше Лизимаховата армия, годна да понесе всякакви изпитания. И когато враговете, сметнали, че могат да разчитат на множеството си, връхлетяха повторно с яростните си крясъци, фалангистите ги посрещнаха като стена.

Луната се бе издигнала над равнинния кръгозор едра, огненочервена — сякаш на прокоба.

Гетите налетяха както винаги внезапно, устремно, без колебание и без страх, размахали сариси245, копия, сики и ромфеи. Фалангистите, построени плътно в няколко редици, ги посрещнаха като някакъв железен таралеж. По едно махване с ръка на Лизимах щръкналите над главите им сариси се отпуснаха, насочиха срещу нападателите дългите си жила.

Траките се мятаха подобно на демони по бойното поле, удряха, мушкаха, душеха с ръце. И падаха, умираха без стон, без вик за пощада.