Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 88

Точно по плана достигнаха брега при пълен мрак, няколко часа преди изгрева на луната. Всеки получи по един мех, пълен с въздух. Лизимах също. Така постъпваше някога Александър, така постъпваше и наследникът му — винаги наравно с бойците.

Начело пак беше базилевсът, с една ръка хванал меха, а с другата коня си, който го теглеше напред. Следваха го хипарсите и конниците, а след тях се тъкмяха и фалангистите.

Най-отпред, по отдавнашен обичай, плуваше наказаният ил — конният отред, съставен от провинени войници, който се изпращаше в най-опасните места. С усърдие в боя непокорниците бяха длъжни да изкупят простъпките си.

Луната вече се показваше, когато първите редици достигнаха отсрещния бряг, излязоха на сухо и, както бяха в мокри дрехи, се метнаха на конете. Лизимах ги построи в бойна готовност. Стар опит имаше той. Знаеше, от траките може да се очаква всичко. Явяват се точно тогава, когато най-малко очакваш. Длъжен си да бъдеш винаги нащрек.

За беда и тоя път не се излъга. С грозен рев от крайбрежния ракитак излетя отред гети, без брони и шлемове, само с кожуси и калпаци, които им заместваха снаряжението. Те размахаха прашките, метнаха върху пришълците градушка от камъни. Други зад тях ги засипаха с облак от стрели. А базилевсът знаеше, гетите имат и отровни наконечници. Той даде заповед на хората си да се укрият зад щитовете. Още не възнамеряваше да напада. Налагаше му се да изчака и оная част от армията, която все още се намираше в реката, да изчака ударната сила — фалангите си.

Тогава иззад стрелците и прашкаджиите изскочиха въоръжените с копия и мечове траки, защитени с малки полукръгли пелти, а някои от тях — с брони и шлемове. Лизимах познаваше отлично тракийската тактика, неизменна през годините — първи нападат леко въоръжените, след тях пристъпват най-добрите пехотни бойци и задържат врага, докато отстрани връхлети третият ред — конницата. А най-отзад, в четвърта редица, стоят жените, които крещят, кълнат и хулят страхливците, побегнали от боя.

Тоя път настъпи третата редица — конницата, съставена от тежко въоръжени ездачи благородници, които бяха изчаквали досега, скрити в гората. Връхлетяха по обичая си в неудържим устрем, с викове и крясъци, с дрънкане на оръжие, с такова настървение, сякаш не хора, а самите Еринии243. Лизимах го знаеше, траките са недостижими в атака. Трябваше да устои още срещу първия им пристъп. Затова мигновено престрои отреда на телохранителите си, също недостижими — и в атака, и в отбрана. Облечени в брони, с дълги копия и широки щитове, те стояха твърдо срещу налитащите гети, сплотени като железен юмрук, в който се разбиваше всеки напор.