Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 42

Седнал на трона си в приемната зала, в присъствието само на Агатокъл, базилевсът разговаряше с двама скитски търговци, облечени в разкошните си носии, които стояха раболепно на колене пред него по източен обичай.

— Базилевсът Лизимах — рече той тихо, — истинският наследник на Великия Александър, чака да чуе мъдрите думи на почтените си гости.

Единият скит с дълга червена брада кръстоса ръце пред гърдите си и се поклони още по-ниско.

— Славни базилевсе, нека нашият Папай132 и твоите богове бдят над тебе и над семейството ти!

Лизимах едва сдържа усмивката си. Наистина, твърде много грижи щеше да създаде на боговете неговото семейство. И не само неговото, а на всички диадохи133, за които често подмяташе, че женските им разправии струват повече от най-тежките битки. Та нали той самият имаше толкова горчив опит с четирите си жени, освен многобройните си наложници: и от Никая, майката на Агатокъл; и от одриската Макрис; от персийката Амастрис и Птоломеевата Арсиноя, сегашната му любимка. Леко ли е то, да имаш жена, половин век по-млада от тебе? Нима му създаваше малко ядове и враждата между двете неистински сестри: неговата Арсиноя и жената на Агатокъл Лизандра? Право думаха скитите, само божата намеса би могла да ги оправи.

Той повтори:

— Слушам ви, любезни гости.

И червенобрадият склони още по-ниско глава.

— Много път бихме дотук, о, светли базилевсе. Зарязахме делата си. Само за да ти направим тая услуга. Голяма загуба понесохме от търговията си. Много добичета измряха по пътя. Много стоки се похабиха от дъждовете.

Лизимах прекъсна словоизлиянията му:

— Ако новината заслужава, аз ще ви наградя богато.

Скитът продължи да се оплаква.

— Най-малко два таланта злато ще ни трябват да покрием щетите си. Откъде ще намерим два таланта злато?

Лизимах свъси вежди. Виждаше се как премисля трескаво. И повтори решително:

— Ако заслужава — ще ги получите от мен.

Агатокъл го изгледа явно учуден, неповярвал в такава необичайна за баща му щедрост.

Зарадвани, двамата скити пропълзяха по-близо до трона. Червенобрадият заговори бързо:

— Пази се, Лизимахе! Черни облаци се сбират над главата ти. Селевк Никатор, твоят враг отвъд Понта, изпроводи цял керван със скъпи дарове за нашите първенци. Кани ги да му гостуват. Ще дойде тогава и Дромихайт, гетският вожд. И галатите134. И савроматите135. Ще се съберат наесен. И догодина ще те нападнат вкупом. Скитите и гетите, ако склонят савроматите и галатите — от север, той — от изток, от юг — Деметриус.

Лизимах трепна. Нима и Деметриус? Нали съвсем наскоро сключи мир с него? Тъкмо за това, да бъде сигурен поне от юг. Но опита да запази спокойствие. И рече:

— Слушал съм много за това. Празни приказки.

Скитът бръкна в пазвата си и извади един пергамент. Подаде му го. Лизимах го разгъна, зачете го. И усети, че действително новината заслужаваше не само два таланта, а двадесет и два. В ръцете му бе попаднало писмото на скитския цар до Селевк, в което го уведомяваше, че се е срещал с Дромихайт и се е уговорил с него да нахлуят едновременно с всички сили срещу Лизимах по даден от Селевк знак. Само че за това Никатор се задължаваше да им осигури кораби за превоз през Понта, та да ударят Лизимаха и откъм брега.