Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 44

Агатокъл се осмели да възрази на баща си:

— Затова пък преди четиридесетина години Зопирион142, стратегът на Александра, загинал в Скития с тридесетхилядната си армия. Пък и аз самият няма да забравя, че бях пленник на Дромихайт. И той ме пусна, само за да не се кара с тебе.

— Какво искаш да кажеш? — прекъсна го баща му рязко.

— Че не сме готови да се сразим с тях, ако са сплотени. Че трябва мъжки да се подготвим.

— Та нали това правя? Да ги разединя, да ги бия поотделно. Още това лято ще смажа Дромихайт, преди да се съедини със скитите и със Селевк. Някога аз бях само храбрец, необикновен храбрец. И толкоз. Сега трябва да бъда друг. Да бъда хитрец. Едно е да си соматофилакт143 на Александра, друго да си негов заместник…

Той се надигна и се прибра в покоите си. Остави сина си сам, замислен, смутен. Агатокъл вярваше в съобразителността, в дързостта на баща си. Лизимах беше безспорно най-добрият пълководец след Александър. Неговият поход срещу Антигон нямаше равен по майсторски замисъл и по изпълнение. Колко пъти, дори с многократно по-малки сили, бе успявал да се изплъзва от всяка клопка, докато издебне сгодния миг за противоудар. Но това не бе достатъчно сега, когато вратовете опитваха да го обкръжат отвред, както ловците обграждат с вдигнати копия и цяла глутница кучета самотния лъв. Вече не изглеждаха достатъчни само личните му качества, нужна беше и помощта на боговете. Трябваше да се разбере какво мислят боговете, каква участ му гласят. Агатокъл отдавна беше слушал за славата на сляпата жрица от Тиризис144. И ето, от толкова време живееше в града, а все още не я бе посетил.

Би трябвало да изпрати баща си при нея, той да я пита. Защото и Филип се бе допитвал до Пития от Делфи145, където служеха жреците Тракиди, и Александър бе посетил Родопската оракулка. Нямаше равни на тракийските предсказатели в целия свят. Ала Лизимах отбягваше ясновидците и гадателите. Не че не им вярваше. Може би заради друго. Не държеше да знае какво му готви Тихе146. А лошите езици подмятаха, че не ходи при тях от скъперничество, понеже не му се дават подаръци на жреците.

Агатокъл знаеше — нито той, нито който да било друг не би могъл да изпрати баща му при Сляпата. А трябваше да я питат. Сега вече им се налагаше да научат волята на боговете, да изпросят от тях съвет и поука. И щом като не рачеше Лизимах, това щеше да стори Агатокъл. И за бъдещето на баща си, и за бъдещето на царството, и за своето бъдеще.

За нето — да намисли, значеше да го извърши. Начаса той изпрати един ефеб в храма на Дионис да попита кога може да се яви пред оракула. Пратеникът се завърна скоро. На днешния ден жрицата не давала предсказания, такъв бил денят, запретен от Дионис Ясновидеца. Жреците молели благородния Агатокъл да ги почете с присъствието си утре. Тогава богопомазаната Орития щяла да му изтълкува волята на боговете.