Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 40

Пазачите оставиха вързания затворник насред стаята и излязоха. Троил остана да чака мълчалив, готов да чуе жестоката присъда.

Агатокъл обърна главата си.

— Е, робе! — рече той. — Защо избяга?

Троил не отговори.

— От какво се уплаши? — постави нов въпрос престолонаследникът.

— Гетът не се бои от нищо — отвърна затворникът.

— Научил си, че ще ми донесат отрова и затова офейка. Да не пиеш от виното, така ли е?

— Не!

— Ако признаеш — рече Агатокъл, — няма да те убия. Отричаш ли, ще полетиш от стената!

Троил го знаеше. Тъй в Тиризис наказваха провинените роби — от стената направо в морето.

— Нищо не знам за отрова — отвърна той.

Агатокъл замълча. Ясно, все още не му вярваше. А не можеше да намери друго обяснение за неочакваната му постъпка. Той го изгледа строго.

— Или пък е трябвало ти да сипеш отровата. А си се разколебал в последния момент. Затова си побягнал…

— Не! — повтори Троил. — Казах ти, не съм чувал за никаква отрова.

На вратата застана дежурният ефеб128.

— Базилевсът идва! — извести той с ясен глас. Агатокъл скочи веднага и се омота в химатия129 си.

Застана в почтителна поза. Робът масажист се просна на колене и тъй, пълзешком, се измъкна навън. Лизимах влезе с бодра стъпка.

— Е? — рече той. — Завърши ли делото е успех?

Агатокъл отвърна почтително:

— Изпълних всичко, което ми заръча.

Базилевсът изглеждаше доволен.

— Бях длъжен да остана в, сянка. Да не се замесва моето име, ако случайно нещо се разчуе. А сега да се надяваме, че работата ще се оправи и без война. Дори Александър предпочиташе да му се подчиняват без кръв. Защото Дромихайт е опасен противник.

Агатокъл отвърна с някаква горчивина:

— Ти си по-опасен. Побеждавал си всички врагове. Нужно ли беше да поемаш такова задължение към варварите?

Лизимах го изгледа снизходително:

— За Залмоксис ли намекваш?

Агатокъл кимна.

— Не всяко задължение се изпълнява — рече баща му. — Освен това, Залмодегик още не е успял. Пък и да успее… Защо да не приемем култа на Залмоксис? Та елините не са ли обсебили от траките и култа на Орфей, на Дионис, на Арес?

— Но те не са главни божества. А Залмоксис ще измести Зевса.

— Ами самият Александър не се ли прогласи за син на египетския Амон? Нали и по монетите го изобразяваме така — с овнешките рога на Амон? Не бе ли приел персийските нрави; не се ли бе оградил с халдейски гадатели? Не е ли по-добре с един бог, както има един базилевс?

— Но той целеше тъй да сплоти край себе си покорените народи.

— Не целя ли същото и аз? Да обединя първоначално към трона си гети, трибали, кробизи, одриси и скити. Нали гетският Залмоксис е Сбелсурд на травсите130, Папай131 на скитите? Та има ли и сега някаква разлика между учението на Залмоксис и елинското питагорейство? Не е важно кой от кого е заимствувал: дали Залмоксис като роб при Питагор е възприел неговите идеи или обратно. Твърдят, че Залмоксис е живял много преди Питагор. И едните, и другите вярват в безсмъртието на душата. Нали затова и наричат гетите „даряващи безсмъртие“?