Читать «Отровният пръстен» онлайн - страница 43

Всичко бе очаквал базилевсът — нали бе съсредоточил отбраната си към Истър136. Само за това не бе помислял — че флотата на Селевк, може би в съюз с пиратите, ще превози варварските пълчища, за да ги стовари нейде по крайбрежието, около Одесос, Дионисополис или Калатис137.

— Заслужихте наградата — вдигна той глава. — Но кажете преди това — как попадна пергаментът у вас?

Скитът намигна хитро.

— Ние сме пратениците до Селевк.

Лизимах едва успя да прикрие сянката на погнуса, която мина по лицето му. Отпрати ги с ръка.

— Идете си със здраве! Моят тезаурофилакт138 — ковчежникът ми, ще ви отброи заслужената награда.

Той плясна с ръце. Влезлият ефеб139 с позлатена броня се изпъна по войнишки. Лизимах му пошепна нещо на ухо и ефебът пак с войнишки поздрав напусна залата.

— Сега ни върни писмото! — обади се другият скит. — За да довършим задачата си.

Лизимах го прочете още веднаж. Паметта му беше все още достатъчно бистра. Можеше да мине и без препис.

Двамата скити изпълзяха доволни назад, поклониха се още веднаж доземи от вратата и си отидоха.

А Агатокъл стоеше все още слисан от необичайната щедрост на баща си. Забелязал учудването му, базилевсът се усмихна.

— Златото съвсем не е загубено — рече той. — Току-що заповядах да ги вържат и да ги предадат на скитите. С писмо от мен. С него ще съобщя на скитския цар, като на приятел, какви подлеци са неговите посланици. Тъй аз ще си запазя златото, а и скитите ще знаят, че ми е известно всичко. И тогава или ще се отдръпнат, или ще избързат, преди да са се подготвили добре. А и в двата случая аз печеля…

— Но, базилевсе… — не се стърпя Агатокъл. — Честно ли е това?

— А тяхното честно ли е? Да предадат своя цар!

— Но на теб ти направиха услуга.

Лизимах помълча, преди да отговори.

— Не само аз наказвам така предателите. Самият Филип, бащата на Александра, заповядал да убият тези, които му предали Амфиполис. „Щом като са годни да предадат съгражданите си — рекъл той, — колко по-лесно ще предадат мен.“

Агатокъл не можеше да възрази нищо срещу тоя довод. Той самият цял живот се бе гнусил от предателството. И все пак не беше сигурен защо баща му бе постъпил така — в името на справедливостта или от скъперничество. За да запази златото. Или и заради двете.

Ала Лизимах вече бе забравил за предателите и за тяхната участ. По-наложителни, по-близки мисли го тревожеха.

— Ако са поотделно — изрече гласно той колебанията си, — ще се справя лесно. Още от времето на Филип ги бием. Най-опасен беше Атей, деветдесетгодишният воин, който управляваше всички скити. Филип го победи и Атей загина в боя. Тогава и гетският цар Котела, за да има мир с Филип, му даде дъщеря си Меда за жена. Би ги и Александър. Още двадесетгодишен разгроми Сирма, царя на трибалите140. Бил съм ги и аз неведнъж. Преди тридесетина години се срещнах с цар Севт, одриският, основателят на Севтополис, който извади насреща ми двадесет хиляди пехотинци и осем хиляди конника. Десет години по-късно разбих скитите в земите отвъд Истър, когато бяха въстанали Истрия141 и Калатия.