Читать «Островът от предишния ден» онлайн
Умберто Еко
Annotation
Това е третият роман на световноизвестния италиански писател и културолог Умберто Еко. След „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“ той отново показва рядката способност да прониква във всевъзможни географски, исторически и идейни пространства, да постига магическо съчетание на свещени текстове и старинни трактати, на философски прозрения и хумор.
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Умберто Еко
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
39.
40.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
134
135
136
137
138
139
140
141
142
143
144
145
146
147
148
149
150
151
152
153
154
155
156
157
158
159
160
161
162
163
164
165
166
167
168
169
170
171
172
173
174
175
176
177
178
179
180
181
182
183
184
185
186
187
188
189
190
191
192
193
194
195
196
197
198
199
200
201
202
203
204
205
206
207
208
209
210
211
212
213
214
215
216
217
218
219
220
221
222
223
224
225
226
227
228
229
230
231
232
233
234
235
236
237
238
239
240
241
242
243
244
245
246
247
248
249
250
251
252
253
254
255
256
257
258
259
260
261
262
263
264
265
266
267
268
269
270
271
272
273
274
275
276
277
278
279
280
281
282
283
284
285
286
287
288
289
290
291
292
293
294
295
296
297
Умберто Еко
Островът от предишния ден
Is the Pacifique Sea my Home?
Stolto! a cui parlo? Misero! Che tento?
Racconto il dolor mio
a l’insensata riva
a la mutala selce, al sordo vento…
Ahi, ch’altro non risponde
che il mormorar de l’onde!
1.
Дафна
И все пак се възгордявам от моето унижение, и щом като на такава привилегия съм осъден, почти се наслаждавам на едно мерзко спасение: аз съм, струва ми се, докъдето стига човешката памет, едничкото създание от нашия вид, изхвърлено от крушение на необитаем кораб.
Така пише с непоправима маниерност Роберто дьо ла Грив вероятно през юли или август на 1643 година.
От колко дни блуждаеше по вълните, привързан за една дъска, по очи през деня, та да не го ослепява слънцето, с неестествено изпънат врат, за да не гълта вода, изгарян от соления дъх, несъмнено трескав? Писмата не го казват и внушават мисълта за вечност, но трябва да се е отнасяло за два дни най-много, иначе нямаше да оживее под бича на Феб (както картинно се жали) — той, тъй болничав, какъвто се описва, нощноскитаща твар по природен недъг.
Не е бил в състояние да държи сметка за времето, но, мисля, че морето е утихнало веднага след бурята, която го е изхвърлила от борда на
