Читать «Островът от предишния ден» онлайн - страница 5

И вече се приютява в нощните си бдения като в майчина утроба и с още по-голямо основание решава да страни от слънцето. Навярно е чел за онези Възкресници от Унгария, Ливония⁸ или Влахия, които бродят без мира от мрак до зори, за да се скрият после в гробовете си при първи петли: ролята може да го е съблазнила…

Роберто трябва да е започнал инвентаризацията си на втората вечер. Вече е бил викал достатъчно, за да е сигурен, че на борда няма никой. Но могло е — и се е боял — да открие трупове, някакъв знак, който да оправдае това отсъствие. Поел е предпазливо и от писмата е трудно да се каже в каква посока: назовава неясно кораба, неговите части и предметите на борда. Някои са му близки и е чувал моряците да ги именуват, други — непознати и ги описва такива, каквито му изглеждат. Но и познатите предмети — знак, че на Амарилида екипажът ще да е бил събран от остатъци от седемте морета — сигурно е чувал да се наричат от едно го на френски, от друг на холандски, от трети на английски. Така понякога казва staffe — както трябва да го е научил доктор Бърд — вместо балестриля⁹; мъчно може да се разбере как веднъж е при кърмовата надстройка или на юта¹⁰, друг път — на задния галярд, което е заимствано от френския начин да се каже същото нещо; използва порти и на това скланям охотно, защото ми напомня книгите за морски приключения, които четяхме като деца; споменава за парокет, което за нас е едно от ветрилата на фокмачтата¹¹, но тъй като за французите perruche е марселът, който стои на бизанмачтата, не се знае какво има наум, когато твърди, че е бил под парукетата. Да не говорим, че понякога нарича бизанмачтата artimone, по френски маниер, но тогава какво ли има предвид, когато пише mizzana, което за французите е фокмачтата (ала, уви, не и за англичаните, за които mizzenmast си е бизанът, както Бог повелява)? А когато говори за отток, вероятно разбира това, на което ние бихме казали шпигат¹². Така че вземам решение: ще се опитвам да разгадавам помислите му, а после ще използвам по-привичните за нас думи. Ако сбъркам, търпение: историята не се променя.

И така, приемаме, че тази втора нощ, след като е открил хранителни припаси в кухнята, Роберто е пристъпил по някакъв начин под лунната светлина към прекосяването на палубата.