Читать «Островът от предишния ден» онлайн - страница 6

Спомняйки си носа и издутите хълбоци, зърнати смътно предишната нощ, съдейки по кокетната палуба, формата на юта и тясната, закръглена кърма и сравнявайки с Амарилида, Роберто заключи, че и Дафна е холандски fluyt или флейт, или flute, или fluste, или flyboat, или fliebote, както различно се наричаха тези търговски кораби със средна водоизместимост, обикновено въоръжени с десетина оръдия за успокоение на съвестта в случай на пиратско нападение, които при тези си размери можеха да се управляват с дузина моряци и да вземат много повече пасажери, ако екипажът речеше да се откаже от удобствата (и без това оскъдни), като струпа толкова постели, че да се запрепъва в тях — и да настане голям мор от всевъзможни миазми, ако няма достатъчно ведра. Флейт, значи, но по-голям от Амарилида, с палуба, сведена, кажи-речи, до един решетъчен люк, сякаш капитанът се е тревожел, че ще товари вода при всяка по-буйна вълна.

Така или иначе беше предимство, че Дафна е флейт: Роберто можеше да се движи с известно познаване на разположението. В средата на палубата например трябваше да я има голямата лодка, побираща екипажа в пълен състав — и фактът, че я нямаше, даваше да се разбере, че екипажът е другаде. Но това не успокояваше Роберто: един екипаж никога не оставя кораба без наблюдение и на произвола на морето, та макар и закотвен с обрани ветрила в тих залив.

Тази вечер се бе насочил право към кърмовата част, бе открехнал вратата на надстройката плахо, сякаш трябваше да иска разрешение от някого… Компасът до румпела¹³ му каза, че протокът между двете земи се простира от юг на север. После се бе озовал в онова, което днес бихме нарекли каюткомпания, зала във формата на Г, и друга врата го бе въвела в стаята на капитана с нейния широк прозорец над кормилото и страничните изходи към галерията. На Амарилида командната каюта не беше същата, в която спеше капитанът, докато тук сякаш бяха гледали да пестят пространство, за да отворят място за нещо друго. И наистина, докато вляво от каюткомпанията се откриваха две кабини за двама офицери, вдясно беше обособено друго помещение, едва ли не по-просторно от това на капитана, със скромна кушетка в дъното, но устроено като място за работа.

Масата беше отрупана с карти, които се сториха на Роберто повече, отколкото един кораб използва за навигация. Приличаше на кабинет на учен: наред с книжата имаше различно разположени далекогледи, красива медна ноктурлабия¹⁴, която хвърляше червеникави отблясъци, сякаш сама беше източник на светлина, армиларна сфера¹⁵, прикрепена към плота на масата, други листове, изпълнени с изчисления, и пергамент с кръгообразни чертежи в черно и червено, в който разпозна — защото беше виждал копия на Амарилида (но с по-непретенциозна изработка) — репродукция на лунните затъмнения на Региомонтан¹⁶.

Беше се върнал в командната каюта: излизайки в галерията, можеше да види Острова, можеше — пише Роберто — да се втренчи с очи на пантера в неговото безмълвие. С една дума, Островът си беше там, както преди.