Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 48

— Престрелката между патрула на Брюн и квадите от управлението не променя ли параграфа, под който ще се разглежда неподчинението ми — в разгара? Лекарят на „Принц Ксав“ каза, че това е твърде вероятно.

„В разгара на битката“, както наричаха дезертьорство пред лицето на врага, се наказваше със смърт според бараярския военен закон. Дезертьорството в мирно време се наказваше с дългогодишна присъда в някоя особено неприятна каторга или затворнически лагер. И двата варианта изглеждаха крайно прахоснически, предвид обстоятелствата.

— Според мен ще са нужни множество законови финтифлюшки и тройни салта, за да се изкара въпросният епизод битка. Ако не друго, подобно дефиниране би влязло в пряко противоречие с изрично изразеното желание на императора да се поддържат мирни отношения с това важно търговско депо. И все пак… ако е враждебно настроен, а защитата — неопитна… не бих казал, че евентуален военен съд би бил разумен риск, особено при положение, че може да бъде избегнат. — Майлс потърка устни. — Случайно да сте били пиян, когато сержант Тучев дойде да ви прибере?

— Не!

— Хм. Жалко. От алкохолното опиянение става чудесна защита. Нищо общо със социален или политически радикализъм, ако разбирате какво искам да кажа. Предполагам, че не бихте…

Устните на Корбо се стиснаха с възмущение. Предложението му да излъже по този пункт нямаше да се приеме добре. Което всъщност подобри мнението му за младия офицер. Но по никакъв начин не облекчи собствения му живот.

— Искам да се махна — упорито повтори Корбо.

— Боя се, че бараярците не са особено популярни сред местното население тази седмица. Би било сериозна грешка да се разчита, че ще ви дадат исканото убежище и по този начин ще разрешат дилемата ви. Сигурно има доста по-добри начини да се разрешат проблемите ви, стига да погледнете ситуацията от по-широк, тактически ъгъл. Всъщност почти всеки друг начин би бил по-добър от този.

Корбо мълчаливо поклати глава.

— Е, помислете си, младши лейтенант. Подозирам, че ситуацията ще си остане неясна, докато не открия какво се е случило с лейтенант Солиан. На този етап се надявам бързо да разплета загадката, което ще означава, че шансът ви да промените мнението си за някои особено лоши идеи може да се изпари внезапно.

Изправи се уморено. Корбо, след миг на несигурност, стана и козирува. Майлс му кимна и даде знак на Роик, който наведе глава към интеркома на килията и поиска да отключат вратата.

Когато излезе, замислено смръщил чело, Майлс едва не се сблъска с полюляващия се на прага началник Вен.

— Солиан ми трябва, по дяволите — сърдито му се сопна Майлс. — Това негово забележително изчезване се отразява точно толкова зле на вашата служба за сигурност, колкото и на нашата, ако се сещате какво имам предвид.

Вен го изгледа злобно. Но не понечи да възрази на изказаното твърдение.

Майлс въздъхна и вдигна комуникатора до устните си, за да се обади на Екатерин.

Тя настоя да се срещнат на „Керкенез“, а и Майлс с радост се възползва от този предлог да избяга от потискащата атмосфера на управлението. Уви, беше повече от ясно на чия страна е правдата. Само дето не беше на неговата страна, по дяволите.