Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 50

Той потвърди наблюдението й с жално свиване на раменете.

— Забелязал съм. Нищо не може да се направи.

— Вярно ли е, че при първата ви среща си прострелял Бел със зашеметител?

Любопитството явно не е било само еднопосочно.

— Ами да. Това е дълга история. И отдавнашна.

Сините й очи се присвиха развеселено.

— И аз така разбрах. Бил си пълен ненормалник на млади години, ако и половината от нещата, които чувам за теб, са верни. Ако се бяхме срещнали тогава, не знам дали щях да съм впечатлена, или ужасена.

Майлс се замисли.

— И аз не съм сигурен.

Тя пак се подсмихна, заобиколи го и вдигна от леглото калъф за дрехи. Отвори го и извади отвътре богато надиплена тежка материя в сиво-синкаво, което отиваше на очите й. Разгърна я и тя се оказа гащеризон от някаква непокорна, кадифена на вид материя, пристегната в дълги маншети с копчета на китките и глезените, което придаваше на крачолите ненатрапчива прилика с ръкави. Екатерин го вдигна пред себе си.

— Хм — одобрително рече той.

— Да — съгласи се тя. — Хем ще съм модерна при нормална гравитация, хем скромна при нулева. — Разстла дрехата на леглото и плъзна пръсти по копринената й мекота.

— Явно Бел се е погрижил да не те закачат, задето си бараярка.

— Е, аз нямах никакви проблеми. Бел обаче го заговори един много странен на вид човек — с най-дългите и тънки ръце и крака, които съм виждала. Имаше нещо странно и в гръдния му кош — беше някак несъразмерно голям. Зачудих се дали е бил генетично променен за някаква специална цел, или видът му е резултат от хирургична намеса. Предполагам, че човек може да види какво ли не тук, в покрайнините на възлената връзка. Настояваше Бел да му каже кога на пътниците ще бъде позволено да се качат на корабите и каза, че се ширели слухове как на някой си му било позволено да си свали товара, но Бел го увери — твърдо! — че никой от пътниците не е стъпвал на корабите, откакто са ги задържали. Беше някой от пътниците на „Рудра“, предполагам, притеснен за стоката си. Намекна, че задържаните товари могат да станат жертва на крадливи пристанищни служители. Като го чу, Бел наистина се вбеси.

— Мога да си представя.

— После поиска да знае какво правиш ти и как смятат да реагират бараярците. Естествено Бел не му каза коя съм. Каза му, че ако иска да знае какво възнамеряват да правят бараярците, да иде и да попита тях, а колкото до теб, да се нареди на опашката и да си уговори среща чрез контрольор Грийнлоу като всички други. Онзи не остана много доволен, но Бел заплаши, че ще повика патрул от местната полиция да го ескортира до общежитието му и да го затвори там, ако не престане да го тормози, така че той млъкна и тръгна да търси Грийнлоу.

— Браво на Бел. — Майлс въздъхна и размърда схванатите си рамене. — Май ще е най-добре още сега да поговоря пак с Грийнлоу.

— Нищо подобно — твърдо рече Екатерин. — От сутринта не правиш друго освен да говориш с разстроени хора. Отговорът най-вероятно е „не“. А въпросът, на който въпросното „не“ е отговор, е дали намери време да хапнеш нещо на обяд, или да си починеш поне за десетина минути?