Читать «Дипломатически имунитет» онлайн
Лоис Макмастър Бюджолд
Annotation
Богата комарска търговска флотилия е задържана на станция Граф в далечния Квадикосмос след кървав инцидент на пристанищните й докове. Лорд Майлс Воркосиган и съпругата му, лейди Екатерин, имат други планове — най-вече да се приберат навреме у дома за раждането на децата си. Но когато дългът зове с гласа на бараярския император Грегор, Майлс, най-младият имперски ревизор, няма друг избор, освен да откликне.
На станция Граф ги чака миш-маш от дипломатически боричкания, нееднозначна лоялност, стари приятели, нови врагове, расово напрежение, лъжи и измами, мистериозни изчезвания и една смъртоносна тайна с по-дългосрочни последици, отколкото дори Майлс очаква — надбягване с времето под угрозата от смърт в ужасяващи нови форми.
Лоис Макмастър Бюджолд
ГЛАВА 1
ГЛАВА 2
ГЛАВА 3
ГЛАВА 4
ГЛАВА 5
ГЛАВА 6
ГЛАВА 7
ГЛАВА 8
ГЛАВА 9
ГЛАВА 10
ГЛАВА 11
ГЛАВА 12
ГЛАВА 13
ГЛАВА 14
ГЛАВА 15
ГЛАВА 16
ГЛАВА 17
ГЛАВА 18
ЕПИЛОГ
info
notes
1
Лоис Макмастър Бюджолд
Дипломатически имунитет
ГЛАВА 1
Изображението над видеоплочата показваше елегантните, пъргави движения на сперматозоида. После дребосъкът се загърчи още по-упорито, поет от невидимата хватка на медицинския микровлекач, който го насочи към целта му — яйцеклетката — кръгла и лъскава като перла, натежала от обещания.
— Дай още веднъж, момчето ми, право в пробойната, за честта на Англия, Хари и свети Джордж! — мърмореше окуражително Майлс. — Или поне заради Бараяр, мен и, може би, дядо Пьотър. Ха! — С един последен спазъм сперматозоидът изчезна в предначертания си рай.
— Майлс, пак ли разглеждаш бебешките снимки? — долетя развеселеният глас на Екатерин, която тъкмо излизаше от престъпно разкошната баня на каютата им. Донави тъмната си коса на тила, закрепи я и се наведе над рамото на Майлс, който седеше във въртящия се стол пред комтаблото. — Кой е това — Арал-Александър или Хелен-Наталия?
— Самият Арал-Александър в процес на сътворение.
— Аха, пак се възхищаваме на спермата си.
— Както и на вашата прекрасна яйцеклетка, милейди. — Майлс вдигна поглед към жена си, така красива в туниката от тежка червена коприна, която й беше купил на Земята, и се ухили. Топлото, чисто ухание на кожата й погъделичка ноздрите му и той вдиша дълбоко и доволно. — Не мислиш ли, че бяха две прекрасни гамети? Поне докато бяха такива, де.
— Да, а после се превърнаха в прекрасни бластоцисти. Добре че тръгнахме на това пътуване. Иначе по цял ден щеше да обикаляш около репликаторите и да се опитваш да надзърташ под капаците им, или да разклащаш бедните дребосъчета, за да видиш на какво ще ти издрънчат, сякаш са подаръци за Зимния празник.
— Е, за мен всичко това е нещо ново.
— На миналия Зимен празник майка ти ми каза, че имплантират ли успешно ембрионите, ще се държиш така, сякаш ти си изобретил размножаването. А пък аз си помислих, че преувеличава!
Той хвана ръката й и я целуна съвсем леко по дланта.
— И това го казва дамата, която цяла пролет си учи уроците, седнала до репликаторния шкаф в детската стая? И чиито домашни внезапно започнаха да й отнемат два пъти повече време?