Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 49

Завари я в малката им каюта да окачва фамилната му сребристо-кафява униформа. Обърна се и го прегърна, а той наклони глава назад за една дълга, бавна целувка.

— Е, как мина разходката ти из Квадикосмоса с Бел? — попита той, когато успя да всмуче достатъчно въздух за целта.

— Много добре, струва ми се. Ако Бел някога реши да си напусне работата като пристанищен управител, мисля, че би се справил чудесно в службата за връзки с обществеността на Съюза. Разгледахме най-хубавите места на станция Граф, които можехме да вместим в ограниченото си време. Прекрасни гледки, добра храна, история — Бел ме заведе в най-дълбоките части на зоната с нулева гравитация, където видяхме запазените части от стария скоков кораб, с който първите квади дошли в системата. Направили са нещо като музей — заварихме там няколко класа деца, които отскачаха от стените. Буквално. Много бяха сладки. Напомни ми за бараярските светилища на предците. — Пусна го и посочи една голяма кутия с лъскави, ярки картинки и схеми, която заемаше половината от долното легло. — Купих това за Ники от магазинчето на музея. Модел на Суперскачач Д-620, с който са пристигнали тук предците на квадите.

— О, това определено ще му хареса. — Единайсетгодишният Ники още не беше надраснал страстта си към всякакъв вид космически кораби и особено към скоковите. Още беше рано да се каже дали ентусиазмът му ще прерасне в призвание, или ще изчезне с възрастта, но засега нямаше признаци за последното. Майлс се вгледа по-отблизо в картинката. Древният Д-620, изглежда, беше бил истински звяр, удивително неповратлив на вид, а според интерпретацията на художника върху капака на кутията приличаше повече на гигантска металическа сепия, стиснала набор от консервени кутии. — Едромащабен модел, нали?

Тя го погледна със съмнение.

— Не особено. Корабът е бил огромен. Дали не трябваше да взема по-малкия модел? Но той не можеше да се разглобява като този. Сега обаче не знам къде да го сложа.

В режима на майчинска отдаденост Екатерин беше способна да дели леглото си с кутията по целия обратен път.

— Лейтенант Смоляни ще се радва да му намери място някъде.

— Мислиш ли?

— Имаш личната ми гаранция — заяви той и я удостои с полупоклон и ръка на сърцето. Хрумна му да купи още два модела за малките Арал-Александър и Хелен-Наталия, но разговорът му с Екатерин на тема „подходящи за възрастта играчки“, разигравал се неколкократно по време на престоя им на Земята, едва ли се нуждаеше от ново повторение. — За какво си говорихте с Бел?

Тя се ухили самодоволно.

— За теб повечето.

Закъснялата паника се прояви външно като жизнерадостно, въпросително и с ниска степен на себеуличаване „О?“

— Бел много се интересуваше как сме се запознали и очевидно си напрягаше отчаяно ума как да попита някои неща, без да изглежда груб. Съжалих го и му разказах това-онова за запознанството ни на Комар и за след това. Като се орежат засекретените части, ухажването ни изглежда много странно, между другото, не знам дали си се замислял.