Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 46

— Брюн храни предразсъдъци към комарците.

— Не съм казвал това!

— Това беше мое наблюдение, младши лейтенант.

— О!

— Добре, да поговорим за нещо друго. За вашите проблеми. Защо не сте отговорили на заповедта за връщане на кораба, която сте получили по личния си комуникатор?

Корбо пипна лявата си китка, където в момента нямаше нищо — комуникаторите на всички арестувани бараярци бяха конфискувани от квадите при залавянето им.

— Бях го свалил и го бях оставил в друга стая. Сигурно съм спял и не съм чул сигнала. Разбрах, че има заповед да се върна, чак когато онези двама, двама… — проведе кратка вътрешна борба, после продължи горчиво: — побойници дойдоха да блъскат по вратата на Гранат Пет. Просто я избиха и…

— Представиха ли се по устав и уведомиха ли ви ясно за касаещата ви заповед?

Корбо не отговори веднага. Погледът, с който фиксираше Майлс, се изостри.

— Трябва да призная, милорд — бавно каза той, — че не успях да декодирам в думите на сержант Тучев „Дигай гащите, любовнико, и целуни мутантката си за довиждане“ съответната заповед, а именно „Адмирал Ворпатрил нареди целият бараярски личен състав да се върне на корабите“. Поне не веднага. Току-що се бях събудил.

— Представиха ли се?

— Не… вербално не се представиха.

— Показаха ли някакъв документ за самоличност?

— Е… бяха в униформи, с патрулни нашивки на ръкавите.

— Разпознахте ли ги като представители на флотската сигурност, дошли по служба, или решихте, че се касае за частно посещение — двама другари, които търсят отдушник за расовата си неприязън в извънработно време?

— Ами то… ъъ… вижте, двете неща не се изключват взаимно, милорд. Така поне показва опитът ми.

„Хлапето го е схванало правилно, за жалост.“ Майлс дълбоко пое дъх.

— Ясно.

— Реакциите ми бяха забавени, още не се бях разсънил. Когато започнаха да ме блъскат, Гранат Пет помислила, че искат да ме наранят. Ще ми се да не се беше опитвала да… Тучев го ударих чак след като я повали от плъзгача й. От този момент… всичко отиде по дяволите. — Корбо сведе яден поглед към краката си, обути в затворнически чехли.

Майлс се облегна назад. „Хвърли въже на момчето. Дави се.“ Каза меко:

— Знаете ли, все още нищо не е загубено, що се отнася до кариерата ви. Технически погледнато, не се водите дезертьор, поне докато властите на станция Граф ви държат затворен против волята ви. Същото се отнася и за бойния патрул на Брюн, който също е тук. За известно време поне законът няма да има претенции към вас. Обучението ви за скоков пилот и операцията по имплантирането биха ви направили твърде неприятна загуба за Империята. Ако подходите разумно, все още има шанс да се измъкнете чист от ситуацията.

Лицето на Корбо се изкриви болезнено.

— Аз не… — почна той.

Майлс измрънка окуражително. Корбо избълва:

— Въобще не я искам повече проклетата ми кариера. Не искам да съм част от — и размаха ръка, останал без думи — от това. От тази… идиотщина.

Като потисна немалка доза обхаванало го съпричастие, Майлс попита:

— Какво е настоящото ви положение? Какъв срок от назначението ви е изминал?