Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 47

— Подписах договор за един от новите петгодишни курсове, с опция да бъда преназначен или да мина в резервите за следващите пет. Минаха три години, остават ми още две.

Когато си на двайсет и три, напомни си Майлс, две години все още изглеждат твърде дълго време. Корбо едва ли можеше да е нещо повече от чиракуващ младши пилот на този етап от кариерата си, макар че назначението му на „Принц Ксав“ говореше за по-висока оценка.

Корбо поклати глава.

— През последните дни погледнах по друг начин на нещата. Поведение, което бях смятал за нормално, шегите, вицовете, въобще начинът, по който се държим всички — всичко това сега ме дразни. Като камъче в обувката. Хора като сержант Тучев и капитан Брюн… Господи! Винаги ли сме били толкова ужасни?

— Не — каза Майлс. — Били сме много по-отвратителни. За това мога да свидетелствам лично.

Корбо го погледна изпитателно.

— Но ако всички прогресивно мислещи хора бяха избрали да се махнат, както вие се каните да направите сега, нито една от промените, които настъпиха през последните двайсетина години, нямаше да се случи. Променили сме се. И можем да се променим още. Не моментално, не. Но ако всички свестни хора се откажат и само идиотите останат да ръководят шоуто, това няма да е добре за бъдещето на Бараяр. А мен ме е грижа за него. — Постресна се, внезапно осъзнал колко вярно всъщност е това твърдение и колко страстно бе започнал да вярва в него напоследък. Сети се за двата репликатора в онази зорко охранявана стая в Дом Воркосиган. „Като малък бях убеден, че родителите ми могат да оправят всичко. Сега е мой ред. Мили Боже, как стигнах дотук?“

— Никога не съм си представял, че може да съществува място като това. — Неспокойният жест на Корбо този път обхващаше, досети се Майлс, целия Квадикосмос. — Никога не съм си представял жена като Гранат Пет. Искам да остана тук.

Майлс бе обзет от неприятното чувство, че пред него седи млад човек, който е на път да вземе решение с дълготрайни последици под влиянието на временен стимул. На пръв поглед станция Граф беше привлекателна, да, но Корбо бе израснал в просторна земя с истинска гравитация, истински въздух — щеше ли да се адаптира, или щеше да бъде пометен от техноклаустрофобията? А и младата жена, заради която се канеше да захвърли всичко постигнато, беше ли тя достойна за такава жертва, или за нея Корбо бе само временно забавление? Или пък, с течение на времето, лоша грешка? По дяволите, та те се познаваха съвсем отскоро — никой не би могъл да знае какво ги чака, най-малко от всички Корбо и Гранат Пет.

— Искам да се махна — каза Корбо. — Не издържам повече.

Майлс направи още един опит.

— Ако оттеглите молбата си към Съюза за политическо убежище преди квадите да са я отхвърлили, все още има шанс да бъде забутана в настоящото ви неясно от законова гледна точка досие и да изчезне с малко външна помощ, без да се отрази на бъдещата ви кариера. Ако не я оттеглите навреме, обвинението в дезертьорство ще последва автоматично с всичките му пренеприятни последици за вас.

Корбо вдигна очи и попита напрегнато: