Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 42

Минаха по два коридора, които ги отведоха едно ниво по-надолу до контролната кабинка на портала към гравитационния арест. Един квади и един външен тъкмо обсъждаха дали да не поставят ново, вероятно по-издръжливо на плазмен огън стъкло в празната сега рамка. Друг облечен в жълто квади довършваше монтажа на редица монитори под зоркия поглед на униформен свой сънародник в плъзгач с означенията на службата за сигурност.

Край скелето пред кабината завариха да ги чакат контрольор Грийнлоу и началник Вен, този път качени на плъзгачи. Вен незабавно се зае подробно да уведоми Майлс за всички ремонти — завършените, както и незавършените — и за приблизителните разходи за всеки един, плюс списък на всички квади, пострадали в бъркотията, включително техните имена, чинове, точното им здравословно състояние в момента, както и за шока, изживян от членовете на семействата им. Майлс издаваше утвърдителни и в същото време неангажиращи го звуци, а накрая сам се впусна в контраатака по повод изчезналия Солиан и зловещото свидетелство на локвата кръв в товарния док, придружена с кратка дисертация на тема логистиката на изхвърленото му тяло, прибрано и отнесено от възможен съучастник извън станцията. Последното запуши устата на Вен, поне временно. Лицето му се разкриви като на човек, страдащ от стомашни болки.

Когато Вен отиде да уведоми охраната в контролната кабинка за посещението им в блока с килиите, Майлс погледна към Екатерин, а после плъзна изпълнен със съмнения поглед по временната строителна площадка, която не предлагаше дори минимални удобства.

— Как предпочиташ — да изчакаш тук, или да дойдеш с мен?

— Ти искаш ли да дойда с теб? — попита тя с толкова явна липса на ентусиазъм, че дори Майлс я долови. — Не че не повличаш след себе си всичко живо наоколо, но точно за това едва ли ти трябвам.

— Е, май си права. Но тук едва ли ще ти е много интересно.

— Аз нямам твоята силна алергия към скуката, любими, но да ти кажа право, надявах се да поразгледам станцията, докато ти си зает с твоите си работи днес следобед. Нещата, които видяхме на идване, ми се сториха интересни.

— Но на мен Роик ще ми трябва. — Поколеба се, сортирайки наум възможните проблеми във връзка със сигурността.

Екатерин хвърли дружелюбен поглед на Бел, който слушаше разговора им.

— Признавам, че бих се радвала да имам гид, но наистина ли смяташ, че тук ще ми трябва бодигард?

Обидите не бяха изключени, макар и само от страна на квади, които знаят чия съпруга е, но нападение едва ли можеше да се очаква — Майлс трябваше да го признае.

— Не, но…

Бел й върна сърдечната усмивка.

— Ако присъствието ми няма да ви пречи, лейди Воркосиган, ще се радвам да ви разведа из станция Граф, докато лорд Воркосиган провежда разпитите си.

Лицето на Екатерин засия още повече.

— Би било чудесно, благодаря ви, пристанищен управител Торн. Ако всичко върви добре, както трябва да се надяваме, може да не останем задълго тук. Чувствам, че трябва да се възползвам от всяка открила се възможност.

Бел имаше повече опит от Роик във всичко, от ръкопашната борба до координираното маневриране на цяла флота от кораби, освен това беше много по-малко вероятно да се забърка в неприятности заради непознаване на обстановката.