Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 44

— А и, в по-далечен план — добави Майлс, — едва ли изгаряте от желание да подслонявате тези мъже до безкрай. Със сигурност е за предпочитане да се махнат — в последния момент успя да промени „от главите ви“ във: — с нас, когато отпътуваме.

Лицето на Грийнлоу застина още повече, а Вен изгрухтя неутешимо. Майлс подозираше, че Вен с радост би ги връчил на имперския ревизор още сега, стига това да не противоречеше на политическата обстановка като цяло. Майлс не настоя, но запази аргументите си за скорошна повторна употреба. За миг си помечта как разменя Брюн за хората му и го оставя тук, с което прави услуга на Императорската служба, но не даде гласно изражение на този си блян.

Разпитът му на двамата мъже от службата за сигурност, които първи били изпратени да приберат Корбо, беше, по свой си начин, още по-достоен за болезнени примижавания. Ревизорският му ранг ги стресна достатъчно, за да дадат пълни и искрени, макар и неохотно измърморени показания за случилото се. Но някои неудачни изразни средства, като „Ама аз не се опитвах да й счупя ръката, просто я блъснах тая тъпа мутирала кучка в стената“ и „От всичките ония стискащи ме ръце направо ми призля — все едно змии се увиваха около ботуша ми“, убедиха Майлс, че точно тези двамата не би ги изправил на свидетелската скамейка, особено в Квадикосмоса. Все пак успя да установи важната подробност, че по време на инцидента те също са били под прякото впечатление, че лейтенант Солиан току-що е бил заклан от неизвестен квади.

На излизане от килията им Майлс каза на Вен:

— Бих предпочел да разговарям с младши лейтенант Корбо насаме. Ще можете ли да ни намерите някое помещение?

— Корбо е настанен в самостоятелна килия — хладно го информира Вен. — Като резултат от заплахите, отправени му от собствените му другари.

— А! Заведете ме тогава при него, ако обичате.

Вратата на килията се плъзна встрани. На койката вътре мълчаливо седеше висок млад мъж, подпрял лакти на коленете си и лице — на дланите. Металически контактни кръгове на неврален имплантант на скоков пилот лъщяха на слепоочията и в средата на челото му, при което Майлс утрои наум сумата, която Империята беше похарчила дотук за обучението на младия офицер. Младежът вдигна очи и се намръщи объркано при появата на Майлс.

Беше типичен бараярец — тъмна коса, кафяви очи и мургав цвят на лицето, избледнял от месеците, прекарани в космоса. Правилните му черти напомниха на Майлс за братовчед му Иван, когато беше на същата тази лекомислена възраст. Едното му око беше заобиколено от голяма синина, вече поизбледняла и клоняща към жълтозелената гама. Униформената му риза беше разкопчана на шията, ръкавите — навити до лактите. Няколко избледняващи, неравни розови белега пълзяха на зигзаг по откритата кожа — сигурен знак, че е бил сред жертвите на сергиярската глистна чума отпреди няколко години. Явно беше израснал или поне се бе оказал на тази нова бараярска колониална планета през онзи труден период преди приеманите през устата противоглистни средства да бъдат усъвършенствани.