Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 43

— Ами… добре тогава, защо не. Приятна разходка. — Майлс посочи комуникатора си. — Ще ви се обадя, като приключа. Може да разгледате магазините. — И им махна да тръгват, усмихнат. — Само да не ми довлечете пак някоя отрязана глава. — Вдигна поглед и видя, че Вен и Грийнлоу го гледат объркано. — Ъъ… семейна шега — не особено убедително обясни той. Объркването не намаля.

Екатерин му се усмихна на свой ред и се отдалечи, хванала под ръка жизнерадостния Бел. Майлс със закъснение се сети, че Бел е забележително универсален в сексуалните си предпочитания и че може би трябваше да предупреди Екатерин, че не е нужно да е особено деликатна в отклоняване на авансите му, в случай че такива й бъдат направени. Но Бел не би… от друга страна, може пък просто да отидеха да пробват разни рокли по магазините.

Той неохотно се върна към задачата си.

Бараярските арестанти бяха натикани по трима в килии, предназначени за двама обитатели, нещо, за което Вен наполовина се извини, наполовина се оплака. Даде да се разбере, че Трето управление не е било подготвено за такова ненормално нашествие на недисциплинирани външни. Майлс измърмори с разбиране, ако не и със съчувствие, като се въздържа да спомене факта, че килиите в ареста са по-просторни от каютите на „Принц Ксав“, в които се тъпчеха по четирима души.

Майлс започна с командира на взвода, изпратен от Брюн. Човечецът беше потресен от откритието, че подвизите му са удостоени с високопоставеното внимание на истински имперски ревизор, и в резултат превключи на тежък военен жаргон. Картинката, която се разкри на Майлс зад официални фрази като „навлязохме в периметъра“ и „струпване на вражески сили“, го караше да примижава болезнено. Но като се изключеше гледната точка, показанията не се различаваха съществено от версията на местните власти. Уви.

Майлс свери разказа на взводния командир с разказите на друга килия, пълна с войници, но те само добавиха нови, злощастни, но не и изненадващи подробности. Понеже взводът се числеше към „Принц Ксав“, нито един от арестантите не се беше познавал лично със Солиан, числящ се към екипажа на „Идрис“.

Майлс излезе от килията и изпробва един аргумент върху полюляващата се на стъпка над пода контрольор Грийнлоу:

— Абсолютно нередно е да продължавате да задържате тези хора. Заповедите, които са изпълнявали, макар и навярно твърде необмислени, на практика не са били незаконни според бараярския военен закон. Ако им е било заповядано да грабят, изнасилват или избиват цивилни квади, те щяха да бъдат задължени, според военния кодекс, да им се противопоставят, но всъщност на тях изрично им е било заповядано да не убиват. Ако не се бяха подчинили на Брюн, щяха да ги изправят пред военен съд. Грозяла ги е двойна опасност, което е твърде несправедливо спрямо тях.

— Ще обмисля това ваше твърдение — сухо рече Грийнлоу. Между думите й се четеше: „За около десет секунди, след което ще го изхвърля през най-близкия шлюз“.