Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 40

Върнаха се на мястото, където според разследването било прерязано гърлото на лейтенант Солиан, и обсъдиха подробностите по следите от пръски и зацапвания. Роик наблюдаваше със силен професионален интерес. Майлс накара един от квадите от охраната да слезе от плъзгача си и бедният човечец, изгребан от черупката си, седна на хълбоци и долните ръце на пода — приличаше на голяма възмутена жаба. Придвижването на квадите в условия на гравитация без плъзгач беше притеснителна гледка. Те или се движеха на четири ръце, в което бяха само мъничко по-сръчни от човек, лазещ на ръце и колене, или съумяваха да изпълнят само на долните си ръце някакво подобие на изправено патешко ходене с наведен напред торс и издадени встрани лакти. И двата начина изглеждаха дълбоко погрешни и неудобни в сравнение с грациозността и ловкостта им при нулева гравитация.

Заедно с Бел, когото Майлс прецени като приблизително еднакъв по размери със средностатистическия комарец и който послушно му съдейства, преструвайки се на труп, проведоха възстановка на една от възможните версии за случилото се — как човек в плъзгач премества седемдесетина кила инертна маса през няколкото метра до шлюза. Бел не беше толкова строен и атлетичен като преди. Добавената, ъъ, маса тук-там позатрудни Майлс в опитите му да се върне към старата си подсъзнателна нагласа да мисли за Бел като за мъж. Може пък така да беше по-добре. Скоро откри, че задачата му е изключително трудна — да седи със свити под себе си крака в седалка, която въобще не беше предназначена за наличието на крака, с една ръка върху контролното табло на плъзгача, което се падаше някъде на нивото на чатала му, и в същото време да стиска здраво дрехата на Бел. Бел изпробва артистичния си талант, като току провесваше я крак, я ръка и ги провлачваше по пода. Майлс пък дори се замисли дали да не налее вода в ръкава му, за да наподоби размазаната кръв, но все пак се отказа. Екатерин се справи малко по-добре от него, а Роик, колкото и да беше чудно, по-зле. По-голямата му сила се оказа обезсмислена от неспособността му да натика по-големите си размери в подобното на плитка чаша летателно средство, без коленете му да стърчат и да му се пречкат при всеки опит да стигне до контролния панел. Сержантът квади се справи без проблем, но след това изгледа злобно Майлс.

Не било трудно, обясни Бел, да се сдобиеш с плъзгач, защото ги смятали за обща собственост на всички граждани, макар че онези квади, които прекарвали много време в секторите с гравитация, понякога си имали свои, изработени по поръчка модели. При шлюзовете за достъп между гравитационните сектори и тези с нулева гравитация имаше рафтове с плъзгачи, които всеки квади можеше да вземе при нужда и да остави обратно на връщане. Плъзгачите имаха номера за целите на поддръжката, но иначе никой не следеше движението им. За да се снабдиш с плъзгач, трябваше просто да идеш до рафта и да си вземеш, включително и ако си пиян бараярски войник в отпуск.

— Когато пристанахме на първата рама от другата страна, забелязах доста лични превозни средства да пърпорят в околността на станцията — тласкачи, обслужващи сонди, вътрешносистемни скутери — обърна се Майлс към Бел. — Сега ми хрумва, че някой спокойно е можел да прибере трупа на Солиан малко след като е бил изхвърлен от шлюза и да го отдалечи от станцията, без да остави и следа. Сега може да е къде ли не — още да си стои на склад в шлюза на някой тласкач или да са го прекарали през машината за боклук, разфасовайки го на парчета от по едно кило, или пък са го прибрали да се мумифицира в някоя от хилядите цепнатини по астероидите наоколо. Което ни предлага алтернативно обяснение защо не са го открили да се носи нейде из близкия космос. Само че този сценарий изисква или двама извършители с предварителен план, или един спонтанен убиец, който е действал много бързо. Колко време би отнело на един човек да извърши убийството и после да прибере трупа край станцията?