Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 41

Бел, който бе зает да оправя униформата и косата си след последното влачене през товарния док, замислено сви устни.

— Минали са пет или десет минути между завъртането на шлюза и пристигането на охраната. И може би още максимум двайсет минути преди всякакви видове служители да хукнат да търсят трупа навън. За трийсет минути… да, тъкмо колкото сам човек да изхвърли тялото, да изтича до друг док и да скочи в някое малко летателно средство, да се върне и да си прибере трупа.

— Добре. Направете ми списък на всичко живо, минавало през някой от шлюзовете във въпросния период. — Заради слушащите ги квади той се сети да добави едно официално: — Ако обичате, пристанищен управител Торн.

— Разбира се, лорд ревизор Воркосиган.

— Изглежда дяволски странно обаче, че си е направил толкова труд да махне тялото, а е оставил кръвта. Липса на време? Опитал се е да се върне и да я почисти, но е закъснял? Много, ама наистина много странно.

Може би просто сляпа паника, ако убийството не е било планирано предварително. Не беше трудно да си представи човек, който няма много опит с откритите космически пространства — как избутва трупа през шлюза и чак тогава му светва, че това съвсем не е най-добрият начин да скриеш нещо. Това обаче не се връзваше особено с последвалото бързо и майсторски изпълнено прибиране на трупа откъм външната страна. А и нито един квади не попадаше в категорията на хората, които нямат опит с откритите космически пространства.

Въздъхна.

— Това май не ни помага особено. Дайте да идем да поговорим с моите идиоти.

ГЛАВА 5

Трето управление на службата за сигурност на станция Граф се намираше на границата между частите с нормална и с нулева гравитация, с достъп и до двете. Строителни работници квади в жълти ризи и шорти заедно с неколцина външни с крака, облечени по подобен начин, поправяха щетите, нанесени на главния вход откъм сектора с гравитация. Майлс, Екатерин и Роик влязоха, съпроводени от Бел и един от двамата явно зачислени им пазачи. Другия го бяха оставили да охранява намусен изходния шлюз на „Керкенез“. Работниците заобръщаха глави и масово се мръщеха при вида на минаващите покрай тях бараярци.