Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 39

— Ммм… да — каза той. После махна с ръка, обхващайки с жеста си и Роик, който слушаше внимателно. — Навремето Бел ме познаваше под друга самоличност. За пред станция Граф, с него сме се запознали днес. За начало се справихме страхотно, а талантът на Бел да се оправя с външни хора е чудесен предлог да се виждаме по-често.

Роик кимна.

— Разбрах, милорд.

Майлс ги подкара към шлюзната палуба, където инженерът на „Керкенез“ вече чакаше да ги изведе през тръбата. Докато излизаха, Майлс се замисли над друга от причините достъпът на Екатерин до секретна информация да бъде по необходимост висок колкото неговия — според докладите на неколцина очевидци и според собствения й личен опит той говореше насън. Реши обаче, че докато Бел не превъзмогне притесненията си, навярно ще е по-разумно да не го споменава.

Двама квади от службата за сигурност на станцията ги чакаха в товарния док. Понеже той се намираше в сектора с изкуствено генерирани гравитационни полета за удобството и доброто здраве на външните посетители и гражданите с крака, двамата се полюляваха в плъзгачи с маркировката на службата за сигурност отстрани. Плъзгачите представляваха къси цилиндри, съвсем малко по-големи в диаметър от ширината на мъжки рамене, и общият ефект беше за хора, яхнали левитиращи мивки, или може би за баба Яга и нейната вълшебна летяща чутура от бараярския фолклор. Бел кимна на сержанта квади и поздрави под нос, когато се озоваха в ехтящата пещера на товарния док. Сержантът също му кимна, явно поуспокоен, и насочи нераздвоеното си внимание към опасните бараярци. И понеже опасните бараярци зяпаха непресторено като обикновени туристи, Майлс се надяваше, че в скоро време коравият на вид сержант ще поуспокои топката.

— Ето този служебен шлюз — Бел посочи назад към шлюза, през който току-що бяха влезли, — е бил отворен от неупълномощено лице. Кървавата следа свършваше в него с голямо размазано петно. Започваше — Бел тръгна през дока към стената вдясно — на няколко метра по-нататък, недалеч от вратата към съседния док. Точно тук беше открита голямата локва кръв.

Майлс го последва, оглеждайки палубата. Беше почистена сигурно скоро след инцидента.

— Всичко това лично ли го видяхте, пристанищен управител Торн?

— Да, около час след като кръвта е била открита. По това време вече беше пълно със зяпачи, но от Сигурността бяха опазили местопрестъплението непокътнато.

Майлс накара Бел да го разведе из дока, като обърна внимание на всички изходи. Мястото беше от стандартния тип, практично, без украса, подчинено на ефективността. В далечния край мълчаливо стояха няколко съоръжения за повдигане на товари близо до неосветена херметизирана контролна кабина. Майлс накара Бел да я отключи, за да я разгледат отвътре. Екатерин също се поразходи из дока, явно доволна, че най-после има къде да се разтъпче след няколкото дни в теснотията на „Керкенез“. Изражението, с което оглеждаше хладното ехтящо помещение, беше замислено и обвеяно в спомени, което накара Майлс да се усмихне с разбиране.