Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 197

— Къде ти е маската? — прегракнало попита той и се надигна на лакът въпреки пристъпа на шемет.

Определено не беше в претъпкания малък лазарет на бараярския военен кораб, където го бяха преместили след „Идрис“. Леглото му се намираше в малка, но елегантно обзаведена стая, която бъкаше от сетаганданска естетика, като се започне с многообразието от живи растения, мине се през ведрото осветление и се стигне до успокоителната крайбрежна гледка през прозореца. Вълни се пенеха мирно по светлия пясък на някакъв плаж, който пък се провиждаше през разни странни дървета, хвърлящи шарена сянка като от разперени пръсти. Почти със сигурност видпроекция, защото на подсъзнателно ниво атмосферата и звуците в стаята му нашепваха за корабна каюта. Облечен беше със свободна копринена дреха в меки сиви нюанси и единствено странните отвори за достъп в кройката й подсказваха, че става дума за болнично облекло. Над леглото откъм главата му малък панел дискретно следеше жизнените му показатели.

— Къде сме? Какво става? Спряхме ли войната? Онези репликатори… номер е, знам, че е някакъв номер…

Последната катастрофа — когато пътуващите му с максималната възможна скорост кораби уловиха теснолъчево съобщение от Бараяр за преустановяване на дипломатическите преговори след разкритието, направено в един склад близо до Ворбар Султана, а именно хиляда празни репликатора, очевидно откраднати от Звездните ясли и с липсващо съдържание. Предполагаемо съдържание? Дори и Майлс не беше сигурен в онзи момент. Истински кошмар от усложнения. Естествено бараярското правителство горещо бе отрекло да знае каквото и да било за това как са попаднали там репликаторите или къде се намира понастоящем съдържанието им. И естествено не му повярвали…

— Онзи ба… Гупи… обещах… висшите бебета… трябва да…

— Трябва да лежиш, без да мърдаш много-много. — Една решителна ръка го бутна назад върху възглавниците. — Всички най-неотложни въпроси бяха уредени.

— От кого?

Тя се изчерви.

— Ами… от мен, най-вече. Корабният капитан на Ворпатрил може би не трябваше да ме оставя да му се кача на главата, поне официално, но аз реших да не му изтъквам този факт. Влияеш ми зле, любими.

„Какво? Какво?“

— Как?

— Просто продължих да излъчвам съобщенията ти и да настоявам да ги предадат на висша Пел и на гем-генерал Бенин. Бенин беше страхотен. Веднага щом получи първите ти съобщения, разбра, че репликаторите, намерени във Ворбар Султана, са примамка. Нашият ба ги е изнасял незаконно по няколко наведнъж от Звездните ясли в продължение на близо година, подготвяйки плана си. — Тя свъси чело. — Явно е било съзнателна измама от негова страна, която е трябвало да доведе точно до такъв вид политическа неразбория. Резервен план, ако някой се досети, че не всички са загинали с детекораба, и го проследи до Комар. Почти проработи. Щеше да проработи, ако Бенин не се беше оказал толкова старателен и уравновесен. Ако съм разбрала правилно, на онзи етап вътрешната политическа обстановка във връзка с разследването му се е била усложнила неимоверно. Той наистина заложи репутацията си на карта.