Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 199

— Да почивам? Не мога да почивам! Какво друго е станало, докато съм спал зимен сън? Къде е Бел?

— Шш, успокой се. Бел е жив. Скоро ще можеш да го видиш, както и Никол. Каютата им е малко по-нататък по коридора. Бел е… — Тя се смръщи колебливо. — Пострадал е повече от теб, но очакват да се възстанови, до голяма степен. С времето.

На Майлс това никак не му хареса.

Екатерин проследи погледа му, обхождащ стаята.

— Намираме се на личния кораб на висшата Пел — тоест на нейния звездноясленски кораб, който е върнала от Ета Сета. Жените от Звездните ясли уредиха двамата с Бел да бъдете преместени тук, за да ви лекуват. Висшите дами не позволиха на никой от мъжете ни да ви придружи на борда като охрана, дори на гвардеец Роик, което предизвика един особено глупав спор на висок глас. В един момент ми идеше да плесна по шамар на всички участници, но точно тогава дамите решиха, че двете с Никол можем да дойдем с вас. Капитан Клогстън много се разстрои, когато разбра, че няма да може да надзирава лечението. Даже искаше да задържи репликаторите, докато не се съгласят да му съдействат, но, както сигурно се досещаш, аз ударих с юмрук по масата и категорично му забраних да си въобразява подобни работи.

— Браво! — И не само защото бе смятал за особено важно невръстните бомби със закъснител да им се махнат от главите в първия възможен момент. Не можеше да си представи по-противен от психологическа гледна точка ход и по-катастрофален от дипломатическа такава, особено на такъв късен етап. — Помня, че се опитвах да успокоя онзи идиот Гупи, който беше изпаднал в истерия, задето го връщат на сетаганданците. Обещах му разни неща… надявам се, че не съм ръсел лъжи през тракащите си зъби. Вярно ли се оказа, че още носи в себе си резервоар от паразити? Излекуваха ли го и него? Или… не? Заклех се в името си, че ако ни съдейства и свидетелства, Бараяр ще го защити, но по онова време предполагах, че ще съм в съзнание, когато пристигнем…

— Да, сетаганданската лекарка излекува и него. Твърди, че латентният остатък от паразитите нямало да се активира отново, но, ако питаш мен, май не беше много сигурна. Явно той е първият оцелял след среща с това биооръжие. Останах с впечатлението, че Звездните ясли го искат за изследователски цели дори повече, отколкото Имперската сигурност го иска за криминално разследване, и ако се наложи да се надцакват за него, сетаганданците ще победят. Нашите хора изпълниха нареждането ти — Гупи все още е на бараярския кораб. Някои от сетаганданците не са много доволни от този факт, но аз им казах, че ще трябва да се разправят с теб по въпроса.

Той се поколеба.

— Май си спомням, че записах и няколко съобщения. До родителите си. И до Марк, до Иван. И до малките Арал и Хелен. Надявам се, че не си… не си ги изпратила, нали?

— Реших да поотложа изпращането.

— О, добре. Боя се, че по онова време мислите ми не течаха особено свързано.

— Може и така да е било — съгласи се тя. — Но пък бяха изключително трогателни.