Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 195

— Аз… — Корбо преглътна — ще си помисля. Милорд.

— Чудесно. — Сдържаността на младия мъж му допадна не по-малко. — Направете го. — Усмихна се и му даде знак, че е свободен. Корбо се оттегли, все така нащрек. Веднага щом се отдалечи достатъчно, Майлс прошепна един код в комуникатора на китката си.

— Екатерин, любима? Къде си?

— В каютата си на „Принц Ксав“. Младият свързочник бе така добър да ми помогне и сега стягаме багажа за совалката… Да, благодаря ви, това също…

— Добре. Аз пък току-що ни уредих разрешение да напуснем Квадикосмоса. Грийнлоу се показа разумна, или пък беше твърде уморена, за да спори с мен.

— Напълно я разбирам. Не знам дали ми е останал и един нормално функциониращ нерв в момента.

— Нямаш нужда от нервите си, само от обичайната си грация. Веднага щом успееш да се добереш до някое комтабло, свържи се, моля те, с Гранат Пет. Искам да назнача онзи юначен млад идиот Корбо за бараярски консул тук, за да разчисти кашата, която се налага да оставя след себе си. Съвсем справедливо е — той определено е имал принос в забъркването й. Грегор изрично поиска да направя така, че бараярските кораби отново да могат да пристават тук. Момчето обаче се колебае. Така че уведоми Гранат Пет и се погрижи тя да се погрижи Корбо да приеме предложението ми.

— О! Каква чудесна идея, любими. Мисля, че двамата ще са страхотен екип.

— Мда. С нейната красота и хм… нейният ум.

— И с неговата смелост, все пак. Може и да се получи. Трябва да помисля какъв сватбен подарък да им пратя, за да изразя личната си благодарност.

— Партньорски подарък? Не знам, питай Никол. О! Като заговорихме за Никол. — Майлс хвърли поглед към фигурата под чаршафите на съседната кушетка. След като бе предал неотложното си съобщение, Торн отново беше потънал в сън, или поне Майлс се надяваше да е сън, а не кома. — Мисля, че е редно някой да придружи Бел по време на пътуването ни и да се грижи за него. Нещо като поддръжка. Предполагам, че в Звездните ясли ще имат антидот за собствената си отрова — би трябвало, случват се лабораторни инциденти и така нататък. — „Ако стигнем там навреме.“ — Но имам чувството, че възстановяването ще е особено неприятно. — „Но пък, като се замислиш за алтернативата…“ — Попитай я дали не иска да дойде. Може да пътува с теб на „Керкенез“, хем ще си правите компания. — И ако нито той, нито Бел се измъкнеха живи от това, щяха да си бъдат и взаимна подкрепа.

— Разбира се. Ще й се обадя оттук.

— Обади ми се пак, когато се настаниш на „Керкенез“, любима. — „Въобще обаждай ми се колкото можеш по-често.“

— Разбира се. — В гласа й се прокрадна колебание. — Обичам те. Гледай да си починеш малко. Уморен си. Гласът ти се чува сякаш от дъното на кладенец, а знаеш какво означава това… Времето ще стигне. — Решимост избликна през мъглата на собствената й умора.

— Не бих посмял да умра. Има една лоша ворска дама, която заплаши да ме убие, ако го направя. — Ухили се немощно и прекъсна връзката.

Дрема известно време под похлупака на замаяно изтощение, съпротивлявайки се на съня, който се опитваше да го надвие, защото нямаше как да е сигурен дали е обикновен сън, или поредната фаза на дяволската болест, от която можеше и да не се събуди. Долови слаба промяна в звуците и гласовете, долитащи от външното помещение, когато медицинският екип премина към режим на евакуация. След малко дойде един техник и изнесе Бел с подемник. След още известно време подемникът беше върнат и лично Клогстън, с помощта на друг техник, преместиха на него имперския ревизор и неговия разрастващ се набор от животоподдържаща апаратура.