Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 188

— Не. Изчислете най-краткия скоков маршрут директно до Ро Сета.

Главата на Ворпатрил отскочи стреснато назад.

— Ако заповедите, които получих от щаба в Пети сектор, означават онова, каквото си мислим, точно там едва ли ще получите право на достъп. Ако питате мен, много по-вероятно е да ви посрещнат с плазмен обстрел и термоядрени снаряди в мига, в който си подадете носа от възления проход.

— Обясни, Майлс — долетя гласът на Екатерин.

Той се ухили за миг при познатото раздразнение в гласа й.

— Докато пристигнем там, вече ще съм уредил нещата със Сетаганданската империя. — „Надявам се.“ В противен случай всички щяха да си навлекат повече неприятности, отколкото беше склонен дори да си представи. — Бараяр им връща отвлечените им висши бебета. На края на дълга пръчка. Аз се явявам в ролята на пръчката.

— Ааа — проточи Ворпатрил, вдигнал вежди в пристъп на размисъл.

— Предупредете пилота на куриерския ми кораб да е готов. Смятам да потеглим веднага щом прехвърлим всичко и всички на борда. С неодушевения товар можете да се захванете веднага.

— Разбрано, милорд. — Ворпатрил се изправи и излезе от обхвата на видеопредавателя. Мястото му зае Екатерин и се усмихна на Майлс.

— Е, най-после можем да се похвалим с някакъв напредък — каза й той с тон, предназначен да изрази добро настроение, а не с мъка потискана истерия.

Усмивката й се кривна на една страна. Очите й обаче бяха топли.

— Някакъв напредък? Чудя се какво ли би нарекъл лавина тогава?

— Без арктически метафори, ако обичаш. И така ми е достатъчно студено. Ако медиците овладеят това… масово опаразитяване на бедното ми тяло по пътя, може би ще ми разрешат да приемам посетители. Куриерският кораб и без това ще ни трябва по-късно.

Появи се един медтехник, взе кръвна проба от изходната тръбичка, добави една интравенозна помпа към останалата апаратура, вдигна страничните облегалки на кушетката, после се наведе и се зае да прикрепи неподвижно поставката за лявата ръка.

— Чакай бе — възрази Майлс. — И как да разплета цялата тази бъркотия с една ръка, вързана на гърба?

— Така нареди капитан Клогстън, милорд ревизор. — Техникът решително довърши обездвижването на ръката му. — Стандартна процедура при опасност от гърч.

Майлс изскърца със зъби.

— Пристъпният ти стимулатор е при другите ти неща на борда на „Керкенез“ — безстрастно отбеляза Екатерин. — Ще го намеря и ще ти го пратя веднага щом се прехвърля там.

Съвсем благоразумно Майлс ограничи отговора си до:

— Благодаря. Обади ми се преди да го пратиш — може да ми потрябват и други неща. Обади се и като се прехвърлиш на „Керкенез“ — да съм спокоен.

— Да, любими. — Тя му прати въздушна целувка. Той й я върна. Сърцето му се сви, когато образът й примигна и изчезна. Колко ли време щеше да мине преди отново да се докоснат истински? „Ами ако е никога?… Ама че студ, проклет да е.“

Техникът излезе. Майлс се сгърчи в леглото. Едва ли би имало смисъл да си поиска одеяла. Представи си миниатюрните биобомбички, курдисани да се взривят из цялото му тяло сред дъжд от искри като фойерверките на Летния празник във Ворбар Султана — как се издигат в дъга и угасват по обратния път в пищен, смъртоносен финал. Представи си как плътта му се разлага на отровна каша, докато той още е жив в нея. Трябваше да мисли за нещо друго.