Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 187

Комтаблото пристигна. Един техник намести голяма табла в скута на Майлс, сложи видплочата отгоре й и му помогна да се привдигне с помощта на няколко допълнителни възглавници зад гърба. Отново започваше да го тресе. Добре, чудесно, комтаблото беше бараярска направа, от онези, които се използваха в армията, а не просто взето назаем от „Идрис“. Ето че пак разполагаше с обезопасена видеовръзка. Вкара няколко кода.

Лицето на Ворпатрил не се появи веднага — повикването на Майлс едва ли беше единствената претенция към вниманието на адмирала, който надзираваше всичко случващо се от тактическата зала на „Принц Ксав“. Когато най-накрая се появи, го направи с едно бодро:

— Да, милорд! — Очите му се плъзнаха по образа на Майлс на виддисплея. Гледката май не го успокои. Челюстите му се стиснаха объркано. — Добре ли… — започна той, после коригира в движение нелепицата, която за малко щеше да изрече, в нещо малко по-подходящо за случая: — Много ли сте зле?

— Все още мога да говоря. И докато все още мога да го правя, искам да направя запис на няколко заповеди. Докато чакаме квадите да открият биобомбата — следите последното развитие около претърсването на станцията, нали? — Майлс уведоми адмирала за информацията, получена от Бел относно бомбата в зала „Минченко“, после продължи: — Междувременно искам да изберете и подготвите най-бързия кораб от ескорта, който да има и достатъчен капацитет за товара, който ще носи. А товарът ще сме аз, пристанищен управител Торн, медицински екип, затворникът ни ба със съответната охрана, Гупи — джаксънианският контрабандист, ако успея да го изтръгна от ръцете на квадите, плюс хиляда работещи утробни репликатора. Заедно с квалифициран медицински персонал, който да ги наблюдава.

— И с мен — вметна с нетърпящ възражения глас Екатерин някъде отстрани. Лицето й се появи в обхвата на Ворпатриловата видкамера и тя се намръщи на Майлс. Но пък тя и преди беше виждала съпруга си така — с вид на мъртвец. Може би затова не изглеждаше потресена като адмирала. А той си беше направо сащисан и нищо чудно — да ти се натресе стопен във вид на вдигаща пара слуз имперски ревизор би било огромна черна точка, не че кариерата на Ворпатрил не беше вече пострадала значително покрай заформилата се каша.

— Куриерският ми кораб ще ни придружи като конвой, а лейди Воркосиган ще пътува на борда му. — И пресече напиращите възражения на Екатерин: — Няма да ми е излишен поне един говорител, който не е под карантина.

Тя отстъпи с едно неуверено „Хм“.

— Но държа да не ни бавят с разни дребни спорове къде ли не, адмирале, така че нека флотският ви отдел незабавно се заеме да ни осигури право на преминаване през местните пространства на всички междинни системи. Бързина. Бързината е от най-съществено значение. Искам да потеглим веднага щом дяволската машина на сетаганданския ба бъде отстранена от станция Граф. Ако не друго, всичките зарази, дето си ги носим с нас, поне ще ни спестят излишните митнически проверки.

— Към Комар ли, милорд? Или към Сергияр?