Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 186

— Да, лорд Воркосиган.

Ако висшите бебета бяха заразени със същите гадни паразити, които си разиграваха коня и в неговото тяло, възможно ли бе температурата в репликаторите да бъде понижена, за да забави напредването на болестта? Или студът би повредил мъничетата… само дърпаше дявола за опашката с тези си прибързани размишления. Един обучен агент, свикнал да тегли чертата между действието и въображението, би могъл да извърши такова заразяване с цел да премахне и най-малката следа от уличаващата висша ДНК, преди да напусне сцената. Но този ба беше аматьор. Този ба беше обучен на съвсем различни неща. „Да, само че обучението му трябва дяволски да се е объркало в един момент, защото иначе никога не би отишъл толкова далеч…“

Когато Клогстън му обърна гръб, Майлс добави:

— Уведомете ме и какво е състоянието на пилота, Корбо, веднага щом разберете нещо.

Отдалечаващата се фигура в биозащитен костюм вдигна ръка в знак, че указанието е разбрано.

След няколко минути Роик влезе в отделението. Беше се отървал от огромния ремонтен скафандър и сега носеше значително по-удобния военен биозащитен костюм за тревога трета степен.

— Какво е положението?

Роик сви глава между раменете си.

— Не е добро, милорд. Сетаганданецът май нещо не е наред с главата. Плямпа непрекъснато, но не казва нищо по същество, а момчетата от разузнаването казват, че и физическото му състояние хич не е добро. Опитват се да го стабилизират.

— Трябва да го опазят жив! — Майлс с мъка се надигна на лакти и вече си представяше как нарежда да го отнесат в съседното помещение, за да поеме командването. — Трябва някак да го върнем на Сетаганда. Да докажем, че Бараяр е невинен.

Отпусна се тежко назад и огледа жужащото, филтриращо кръвта му устройство, окачено вляво от него. Изтегляше паразитите, вярно, но му отнемаше и енергията, която гадинките му бяха откраднали, за да създадат сами себе си. Изсмукваше остротата на ума, която му беше така необходима в момента.

Направи преглед на пръснатите си мисли и каза на Роик какво е разбрал от Бел.

— Върни се в стаята за разпит и ги уведоми за това ново развитие. Нека се опитат да получат потвърждение за скривалището в зала „Минченко“ и особено за това дали има и друга бомба.

— Добре. — Роик плъзна поглед по разрастващия се набор медицинска апаратура, прикачена към Майлс. — Между другото, милорд. Случайно да сте споменали вече на главния лекар за проблема с пристъпите си?

— Не. Не остана време.

— Разбирам. — Устните на Роик се стиснаха многозначително, по начин, който Майлс предпочете да не забележи. — Да взема аз да се погрижа за това, милорд?

Майлс клюмна.

— Даа, добре.

Роик излезе от отделението, за да се заеме с двете си задачи.