Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 189

Две империи, и двете еднакво докачливи, които маневрират, заемат позиции и струпват смъртоносна сила зад възлените проходи, като всеки скок е потенциална точка на контакт, на конфликт, на катастрофа…

Хиляда наближили термина си висши бебета, които шават в контейнерите си, без да съзнават разстоянията и опасностите, през които са преминали, нито рисковете, които тепърва им предстоят… колко точно оставаше всъщност до термина им? Картинката на хиляда ревящи бебета, тръснати в ръцете на шепа изтормозени бараярски военни медици почти успя да извика усмивка на устните му, само дето в момента му идеше по-скоро да закрещи.

Дишането на Бел до него беше учестено и тежко.

Бързина. Откъдето и да го погледнеш, беше въпрос на бързина. Беше ли задвижил всичко и всеки? Заотмята по списък в пулсиращата си от болка глава, обърка се, опита отново. Откога не беше спал? Десет минути пропълзяха мъчително бавно. Майлс си ги представи като охлюви, стотици малки охлювчета със сетагандански кланови маркировки върху къщичките — минаваха покрай него в процесия, като оставяха лигави заразни следи… пълзящо бебче, малката Хелен-Наталия, гука и протяга ръчица към едно от симпатичните, отровни същества, а той е целият овързан и набоден с тръбички и не може да прекоси стаята навреме, за да я спре…

От комтаблото в скута му прозвуча сигнал, слава Богу, и го изтръгна от кошмара, преди да е разбрал как ще свърши. Още си беше набоден с тръбички като игленик обаче. Кое време беше? Съвсем му беше загубил края. Обичайната му мантра „Ще се наспя, като умра“ този път изглеждаше прекалено на място.

Един образ се появи над видплочата.

— Контрольор Грийнлоу! — Добри новини или лоши новини? „Добри.“ Умореното й лице грееше от облекчение.

— Намерихме я — каза тя. — Прибрана е на сигурно място.

Майлс издиша продължително.

— Чудесно. Къде я намерихте?

— В зала „Минченко“, точно както е казал пристанищният управител. Прикрепена към стената в една от светлинните клетки. Наистина прилича на набързо сглобена самоделка, но въпреки това е много умно измислена. Гениална в простотата си. Кажи-речи само малък запечатан пластмасов балон, пълен с някакъв хранителен разтвор, така казаха моите хора. Плюс малък заряд и електронен спусък към него. Сетаганданецът я е прикрепил за стената с обикновена залепваща лента и я е напръскал с малко черна боя. Никой не би я забелязал, дори при ремонт на осветлението, освен ако ръката му случайно не попадне точно върху нея.

— Самоделка значи. Направена тук?

— Така изглежда. Електрониката, която е използвал, може да се купи от всеки специализиран магазин и е наше производство, както и залепващата лента, между другото. Всичко съвпада с покупките, отбелязани в кредитния чип на Дюбауер от вечерта след нападението в хотелското фоайе. Изяснихме произхода на всички части, до една. По всичко личи, че не е имало второ устройство. — Тя прокара горните си ръце по посивялата си коса, разтри уморено главата си и стисна силно очи — под тях тъмнееха сенки от изтощение.