Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 190

— Това… съвпада с разписанието, което съставих за себе си — каза Майлс. — До мига, в който Гупи изскочи изневиделица със занитвача си, сетаганданският ба очевидно е смятал, че се е измъкнал чист с крадения си товар. И че му се е разминало за смъртта на Солиан. Всичко е било тихо и мирно. Планът му е бил да прекоси Квадикосмоса, без да привлича внимание и без да остави следи. По онова време не би имал никакво основание да сглобява разни бомби. Но след несръчния опит за покушение страхът го е обземал все повече и му се е наложило да импровизира, при това бързо. Интересно предчувствие обаче. Няма как да е планирал принудителното си оставане на „Идрис“.

Тя поклати глава.

— Все нещо е планирал. Зарядът е можел да се активира по два начина. Единият спусък е приемник на сигналното устройство, което е държал в джоба си. Другият е най-обикновен звуков сензор. Настроен за доста високо ниво на децибелите. Като от пълна, аплодираща концертна зала например.

Майлс стисна зъби. „О, да.“

— Аплодисментите ще заглушат тихия взрив на заряда, а в същото време болестотворният агент ще зарази възможно най-много хора едновременно. — Не му беше трудно — и още по-малко приятно — да се представи картинката.

— Така смятаме. За представленията на балет „Минченко“ идват хора и от други станции на Квадикосмоса. Заразата е могла да се разпространи заедно с тях из половината система, преди да сме разбрали какво става.

— Същата ли е като… не, не може да същата като онази, с която зарази мен и Бел. Или може? Смъртоносна ли е, или просто нещо омаломощаващо? Или друго?

— Медиците ни се занимават в момента с пробата. Скоро би трябвало да знаем.

— Значи нашият ба е спретнал бомбичката си… след като е разбрал, че истински сетагандански агенти скоро ще надушат следите му, след като е разбрал, че няма друг изход, освен да изостави уличаващите го репликатори и тяхното съдържание… бас държа, че много е бързал, докато е сглобявал бомбата и я е залагал в залата. — А може би беше отмъщение? Може би беше искал да отмъсти на квадите заради всичките принудителни забавяния, провалили съвършения му план? Според доклада на Бел подобна мотивация не би била чужда на сетаганданеца — беше демонстрирал черен, дори жесток хумор и вкус към разклоняващи се стратегии. Ако нещата на „Идрис“ не се бяха объркали така, щеше ли сетаганданецът да си прибере устройството, или просто щеше да се измъкне, оставяйки бомбата да се взриви при първите силни аплодисменти? Е, ако собствените хора на Майлс не успееха да изкопчат всичко от затворника си, той познаваше едни други, които щяха да успеят.

— Добре — прошепна той. — Сега можем да тръгнем.

Уморените, очи на Гриинлоу се разшириха.

— Какво?

— Имам предвид — с ваше позволение, мадам контрольор. — Нагласи видприемника си на по-широк ъгъл, така че да обхваща зловещия медицински декор. Твърде късно беше да задава по-зеленикав оттенък на цветовия му баланс. Но пък май би било и излишно. Устата на Гриинлоу увисна слисано при разкрилата се гледка.