Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 185

— Никол е добре, в безопасност е — увери го Майлс. Е, поне колкото всички останали квади на станция Граф в момента — ако не в безопасност, то поне предупредени. Видеокубче? А, малкото устройство, което прожектираше триизмерни образи на хипотетичните деца на Бел. — Видеокубчето ти е прибрано на сигурно място. — Майлс нямаше представа дали последното му твърдение отговаря на истината — кубчето можеше да е било в джоба на Бел, унищожено заедно със заразените му дрехи, а можеше и сетаганданецът да го е откраднал. Но думите му поуспокоиха Бел. Очите му се затвориха и дишането му стана по-равномерно.

„След няколко часа и аз ще изглеждам така.“

„Тогава по-добре да не губиш време сега, какво ще кажеш?“

С огромно неудоволствие той се остави в ръцете на един пъргав техник, който му помогна да се измъкне от скафандъра и да съблече бельото си — него сигурно щяха да го занесат някъде и да го изгорят.

— Ако ще ме връзвате за това нещо, искам веднага да ми се инсталира комтабло до кушетката. Не, това не можете да го вземете. — Майлс избута безапелационно техника, който се опита да му вземе личния комуникатор, после млъкна и запреглъща. — И нещо против гадене. Добре де, тогава го сложете на дясната ми ръка.

Хоризонталата не се оказа много по-добра от вертикалата. Майлс приглади надолу бледозелената болнична туника, с която го нагиздиха, и протегна лявата си ръка към главния лекар, който лично се зае да прободе вената му с някакво медицинско шило, което му се стори огромно като сламка за пиене. От другата му страна един техник притисна хипоспрей към дясното му рамо — нещо, което да премахне замайването и спазмите в стомаха, или така поне се надяваше Майлс. Цялата тази инквизиция я изтърпя безропотно, но при първия излив на филтрирана кръв обратно в тялото му изскимтя недоволно:

— Мамка му, студена е! Мразя студа.

— Нищо не може да се направи, милорд ревизор — успокоително промърмори Клогстън. — Трябва да понижим телесната ви температура поне с три градуса. Така ще си спечелим време.

Майлс изгърби рамене при това неприятно напомняне, че все още не са открили лекарство срещу болестта му. Задуши приливната вълна от чист ужас, която избликна под налягане от мястото, където я беше държал заключена през последните няколко часа. И за една секунда дори не би си позволил да повярва, че лекарство няма да бъде открито, че тази биогадория ще го надвие, ще го завлече в мрак, от който няма да се събуди…

— Къде е Роик? — Вдигна дясната си китка към устните. — Роик?

— Във външното помещение съм, милорд. Не смея да внеса дистанционното през биобариерата, преди да сме сигурни, че е обезвредено.

— Добре, това е разумно. Някъде на кораба трябва да е сапьорът, когото поисках да ми изпратят. Намери го и му дай дистанционното. После искам да присъстваш на разпита вместо мен, разбра ли?

— Да, милорд.

— Капитан Клогстън.

Докторът, който донагласяваше нещо по скалъпения за временно ползване кръвен филтър, сведе поглед към Майлс.

— Милорд?

— Веднага щом се освободи някой медтехник… не, лекар. Веднага щом неколцина достатъчно квалифицирани хора от вашите се освободят, изпратете ги в товарното отделение със сетаганданските репликатори. Искам да вземат проби и да открият дали похитителят ги е заразил или отровил по някакъв начин. После да проверят дали устройствата работят нормално. Изключително важно е всички висши деца да останат живи и здрави.