Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 184

— Фбалеа — простена Бел. — Фбалеа.

Устните на главния лекар се свиха в израз на медицинско неудоволствие зад прозорчето на шлема му и той мина напред да погледне монитора.

— И кръвното му е високо. Мисля, че е време да го приспим.

— Чакайте. — Майлс се промуши край лекаря, застана до леглото на Бел, така че да е право пред погледа му, и впери пълни с отчаяна надежда очи в хермафродита. Главата на Бел помръдна рязко. Клепачите му се отвориха треперливо, после очите му се разшириха. Сините устни направиха ново усилие да се раздвижат. Бел ги облиза, пое си накъсано дъх и опита отново.

— Дмирале! Могофазно. Копеето ое скрио фбалеа. Каами. Садисишно копее.

— Продължава да вика адмирал Ворпатрил — озадачено промърмори Клогстън.

— Не адмирал Ворпатрил. Мен — прошепна Майлс. Дали го имаше още острия ум в бункера на мозъка му? Очите на Бел бяха отворени и се местеха в усилието да се фокусират върху Майлс, сякаш образът му трептеше и се размазваше пред погледа му.

Нещо е многофазно. Не. Бел се опитваше да каже нещо много важно. Бореше се със смъртта за контрола над собствената си уста само и само да предаде това съобщение. Фбалеа? Балистичен? Балалайка? Не… балет!

Майлс изрече на един дъх:

— Сетаганданецът е скрил биобомбата в балета — в зала „Минченко“? Това ли се опитваш да ми кажеш, Бел?

Напрегнатото до болка тяло облекчено се отпусна на кушетката.

— Даа. Даа. Ажи им. При светините, мися.

— Само една ли е бомбата? Или има и други? Той каза ли ти?

— Не знам. Саоделка, мися. Провеи. Покупи…

— Добре, разбрах! Браво, капитан Торн. — „Винаги си бил най-добрият, Бел.“ Майлс се изви леко встрани и заговори авторитетно в комуникатора на китката си, настоявайки да го свържат с Грийнлоу, Вен или някой друг достатъчно високопоставен на станция Граф.

Най-накрая му отвърна един предрезгавял женски глас:

— Да?

— Контрольор Грийнлоу? Вие ли сте?

Гласът й укрепна.

— Да, лорд Воркосиган? Имате ли нещо ново?

— Може би. Бел Торн докладва, че сетаганданецът му е казал къде е скрил биобомбата — някъде в зала „Минченко“. Вероятно зад някакви светлини.

Тя си пое шумно дъх.

— Добре. Ще насоча най-добрите си хора натам.

— Бел също така смята, че сетаганданецът сам е спретнал бомбата, и то неотдавна. Може да е купил необходимите му неща на станция Граф в ролята си на Кер Дюбауер. Покупките му може да ви дадат представа колко са бомбите.

— А! Добре! Ще пратя хората на Вен да се заемат с това.

— Имайте предвид, че Бел никак не е добре. А и сетаганданецът може да го е излъгал. Уведомете ме, щом откриете нещо.

— Да. Да. Благодаря ви. — И побърза да прекъсне връзката. Майлс се сети да се запита дали и нея не я бяха поставили в предпазна биоизолация, което очакваше и самия него в най-скоро време, и дали не се опитва да ръководи критичната ситуация от също такова голямо и твърде неудобно разстояние.

— Копее — промърмори Бел. — Парализиа ме. Напъха ме в проклетата шусулка. Каа ми. След това я запешата. Знаеше… знаеше за Нихол и мен. Видя видкубшето ми. Къе ми е видкубчето?