Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 183

Второто отделение беше обявено за временна килия на затворника, който беше следващият в процесията им, овързан към един подемник. Майлс се навъси, когато подемникът мина край него, теглен за контролния повод от един бдителен мускулест сержант. Сетаганданецът беше завързан здраво, но главата и очите му се въртяха диво, а разлигавената му уста се гърчеше.

Преди всичко друго, жизненоважно беше сетаганданецът да остане в бараярски ръце. Не по-малко спешно беше да се разбере къде на станция Граф е скрита гадната му биобомба. Расата на висшите имаше някакъв генетично заложен имунитет към повечето от обичайните наркотици, използвани при разпит, и към техните производни. Ако фаст-пентата не подействаше на затворника, възможните процедури за разпит, от които квадите можеха да избират и които трябваше да бъдат одобрени от съдия Лютвин, се свеждаха до минимум. В критична ситуация като тази военните правила изглеждаха по-подходящи от цивилните. „С други думи, ако ни оставят на мира, ние ще изтръгнем ноктите на сетаганданеца вместо тях.“

Майлс хвана Клогстън за лакътя й попита:

— Как е Бел Торн?

Флотският главен лекар поклати глава.

— Не е добре, милорд ревизор. Отначало помислихме, че се подобрява, след като го включихме към филтрите — изглеждаше, че се връща в съзнание. Но после стана много неспокоен. Стене и се опитва да говори. Не е на себе си, струва ми се. Непрекъснато вика адмирал Ворпатрил.

„Ворпатрил? Защо? Чакай малко…“

— Бел каза ли името му? — рязко попита Майлс. — Или просто викаше „адмирала“?

Клогстън сви рамене.

— В момента Ворпатрил е единственият адмирал тук, макар че, ако питате мен, пристанищният управител може и да е в плен на някакви халюцинации. Обикновено не бих седирал пациент, който е в толкова тежък психически стрес, особено след като току-що се е преборил с друго наркотично опиянение. Но ако хермафродитът не се успокои, ще се наложи да го направим.

Майлс се намръщи и забърза към изолационното. Клогстън тръгна след него. Майлс издърпа шлема си, извади комуникатора и го върна на китката си. Един техник оправяше набързо разчистената втора кушетка — явно я подготвяше за заразения лорд ревизор.

Бел лежеше на първата кушетка, подсушен и облечен в бледозелена бараярска болнична туника, каквито използваха военните, което на пръв поглед се стори на Майлс голям напредък. Но лицето на хермафродита сивееше, устните му бяха синкави, клепачите му потрепваха. Една интравенозна помпа, независеща от потенциално променливата гравитация на кораба, вливаше някаква жълта течност в дясната ръка на Бел. Лявата беше завързана неподвижно. Пластмасова тръбичка, пълна с кръв, излизаше изпод превръзката и свързваше ръката му с набързо сглобен апарат, омотан с огромни количества залепваща лента. Втора тръбичка се връщаше обратно, тъмната й повърхност беше влажна от кондензация.