Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 182

Викът премина в писък. Ръцете на сетаганданеца се протегнаха към Майлс сякаш в смирена молба, в изблик на отчаяние и невяра. Той се запрепъва към него, посивялото му лице бе сгърчено от потрес.

Усилените от костюма ръце на Роик се сключиха около китките му и рязко се вдигнаха нагоре. Костите изпукаха и се счупиха, кръв потече между стягащите се като менгеме пръсти на гвардееца. Тялото на сетаганданеца се сгърчи конвулсивно, после се отдели от пода. Подивелите му очи се подбелиха. Писъкът мутира в зловещ вой, после постепенно стихна. Обутите в сандали крака ритаха без никаква полза по добре защитените от работния скафандър колене на Роик, но напразно. Роик стоеше с вдигнати ръце, непоклатим като скала, а пленникът му се мяташе бясно във въздуха.

Майлс пусна куфарчето-криокамера и то се удари с трясък в пода. После включи излъчващото аудиоустройство на комуникатора си и изхриптя:

— Пленихме сетаганданеца. Пратете спасителна група. В биозащитни костюми. Вече няма да им трябват пушки. Боя се, че корабът е нагоре с краката.

Коленете му се подгъваха. Срина се на пода, като се кискаше налудничаво. Корбо се надигна от пилотското кресло и Майлс му даде знак да не се приближава.

— Стой далеч, Дмитрий! Ей сега ще…

Успя да отвори шлема си точно навреме. Тоест в последния момент. Този път повръщането и спазмите, раздиращи стомаха му, бяха много по-тежки. „Свърши се. Може ли вече да умра, моля?“

Само дето не се беше свършило, никак даже. Грийнлоу беше играла, за да защити живота на петдесет хиляди души. Сега беше ред на Майлс да играе, за да защити живота на петдесет милиона.

ГЛАВА 17

Майлс се върна в лечебницата на „Идрис“ напред с краката. Занесоха го двама от мъжете от ударната група на Ворпатрил, която набързо се беше превърнала в санитарен екип за спешна помощ и като такава беше получила разрешение от квадите да се качи на кораба. Носачите му едва не паднаха в дупката, която Роик беше изрязал в пода. Майлс си върна личния контрол върху придвижването си, колкото да се изправи със собствени сили и да се облегне доста нестабилно на стената до вратата на биоизолационното отделение. Роик го последва, понесъл внимателно дистанционното управление на сетаганданеца в биозащитна торба. Корбо, с бледо и застинало лице, вървеше най-отзад, облечен в свободна медицинска туника и панталон на ластик, под надзора на един медтехник, също с биозащитна торба в ръце, в която бяха прибрали хипоспрея на сетаганданеца.

Капитан Клогстън излезе през жужащата синя бариера и плъзна поглед по новия набор пациенти и помощници.

— Така — обяви той и се намръщи на дупката в пода. — Този кораб е заприличал на проядено сирене, затова го обявявам целия за зона на биозаразяване трета степен. Което значи, че можем да се махнем от тази теснотия и най-после да се почувстваме удобно, момчета.

Техниците се подредиха в жива верига и набързо прехвърлиха апаратурата във външното помещение. Майлс се възползва от възможността да размени няколко тревожни думи с двамата мъже с медицински отличителни знаци на костюмите, които стояха встрани от другите и които всъщност бяха офицерите за военни разпити от „Принц Ксав“. Не точно дегизирани, просто дискретни — а и, трябваше да признае Майлс, все пак имаха медицинска подготовка.