Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 181

Роик се затича. Стъпките му бяха неизбежно тежки. Майлс хукна след него. Помъчи се да се сети кога за последно е използвал пристъпния си стимулатор и какъв е рискът точно в този момент да се строполи в конвулсии на пода заради комбинацията от кофти мозъчна химия и ужас. Средно голям риск, реши той. Този път и без това не разполагаше с автоматични оръжия. С никакво оръжие — освен ума си. А точно сега умът му не беше в най-добрата си форма.

Втората двойка врати се отвори пред тях. После третата. Майлс отправи кратка молитва това да не е поредният хитроумен капан. Но не му се вярваше сетаганданският ба да е разбрал, или дори да подозира, че между станцията и пилота му се осъществява една така странна и заобиколна комуникация. Роик поспря за миг, прекрачи прага на последната врата и надникна. Вратата към мостика беше затворена. Гвардеецът рязко кимна и продължи напред, Майлс го последва като сянка. Когато се приближиха, Майлс видя, че контролният панел вляво от вратата е прогорен с някакъв режещ инструмент, братовчед, без съмнение, на онзи, който беше използвал Роик. Сетаганданецът също беше ходил да пазарува в инженерното. Майлс посочи панела. Лицето на Роик просветна и едното ъгълче на устата му забележимо се повдигна. Изглежда, все пак някой не беше забравил да заключи вратата, когато за последно бяха излезли оттук.

Роик посочи себе си, после вратата. Майлс поклати глава и му даде знак да се наведе по-близо до него. Шлемовете им се допряха.

— Първо аз. Трябва да грабна онова куфарче преди сетаганданецът да има време да реагира. Пък и ти ще ми трябваш за друго — да издърпаш вратата.

Роик се огледа, вдиша дълбоко и кимна. Майлс отново му даде знак да се приведе.

— Още нещо, Роик. Радвам се, че не взех Янковски.

Гвардеецът се усмихна. Майлс отстъпи встрани.

„Хайде.“ Отлагането не помага на никого.

Роик се наведе, опря ръце на вратата и се зае да натиска и дърпа. Спомагателните двигатели на скафандъра му завиха от натоварването. Вратата изскърца и неохотно се плъзна встрани.

Майлс се шмугна през отвора. Не погледна назад, нито нагоре. Целият му свят се беше стеснил до една точка, една цел, един предмет. Портативната криокамера — ето я, още си стоеше на пода до контролното кресло на отсъстващия офицер по комуникациите. Майлс се хвърли напред, грабна я, вдигна я и я притисна до гърдите си като щит, като любима, като последна надежда.

Сетаганданецът вече се обръщаше, крещеше, устата му бе отворена, ръката му посягаше към джоба. Пръстите на Майлс трескаво опипаха ключалките. „Ако са заключени, метни куфарчето към сетаганданеца. Ако са отключени…“

Куфарчето се отвори с щракване. Майлс го тръсна, размаха го, после пак.

Сребърен водопад, повече от хилядата мънички игли с тъканни проби за криосъхранение, излетяха в дъга от куфарчето и се пръснаха по целия под. При удара някой се счупиха с тъничко кристално хрущене — като умиращи насекоми. Някои се завъртяха. Други се търкулнаха и изчезнаха зад контролните кресла. Майлс се ухили демонично.