Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 180

— Да, милорд. — Роик го гледаше втренчено.

— Ако двамата с теб успеем да се доберем незабелязано до вратата на мостика, мисля, че имаме шанс сами да обезвредим похитителя. По-точно, ти ще му скачиш, а аз ще се погрижа да му отвлека вниманието. Няма да пострадаш. И зашеметител и невроразрушител няма да свършат работа срещу този скафандър. Същото се отнася и до иглените гранати, ако се стигне до това. А на теб ще ти трябва по-малко време да прекосиш мостика, отколкото на изстрела от плазмената пушка да стигне до теб.

Роик подозрително сви устни.

— Ами ако вместо по мен стреля по вас? Вашият костюм въобще не е толкова добър.

— Няма да стреля по мен. Това мога да ти го обещая. Сетаганданските хоут и първите им братовчеди ба са физически по-силни от повечето хора, с изключение на онези, които са променили генетиката си, за да живеят на по-тежки планети, но не са по-силни от човек в скафандър със самостоятелно захранване. Гледай да му хванеш ръцете. И ги дръж здраво. Ако стигнем дотам, е, по-нататък нещата ще поемат по естествения си ход.

— А Корбо? Чистак гол е горкичкият. С каквото и да го стреля, ще го улучи.

— Корбо — каза Майлс — е последният човек, по когото сетаганданецът би стрелял. Ха! — Очите му се разшириха и той се завъртя рязко със стола си. В края на видеоизображението половин дузина от миниатюрните образи, предавани от охранителните камери в кораба, тихомълком угаснаха. — Излез в коридора. Бъди готов да тичаш. Колкото можеш по-тихо.

От комуникатора му гласът на Ворпатрил, тих заради намаления звук, сърцераздирателно умоляваше имперския ревизор да включи отново гласовата си връзка. После подкани лейди Воркосиган да се присъедини към молбите му.

— Оставете го на мира — твърдо рече Екатерин. — Той знае какво прави.

— И какво прави? — изврещя отчаяно Ворпатрил.

— Нещо. — Гласът й спадна до шепот. Или беше молитва, кой знае? — Късмет, любов моя.

Друг глас, сякаш отстрани, се включи в разговора. Капитан Клогстън.

— Адмирале? Можете ли да се свържете с лорд ревизор Воркосиган? Приключихме с кръвния му филтър и сме готови да го изпробваме, но той изчезна някъде. Само преди няколко минути беше в лечебницата…

— Чувате ли, лорд Воркосиган? — отчаяно пробва нов подход Ворпатрил. — Трябва да се явите в лечебницата. Незабавно.

След десет минути — пет — може би щеше да се остави в ръчичките на медиците, но преди това имаше да свърши още нещо. Избута се от стола — наложи се да използва силата и на двете си ръце — и последва Роик в коридора пред кабинета на Солиан.

В полумрака пред тях първата херметична врата се отвори със съскане. Зад нея беше перпендикулярният коридор към другите цилиндри. В дъното му следващата врата също започна да се плъзга.