Читать «Дипломатически имунитет» онлайн - страница 178

— Измяната така и не се осъществи. По различни причини. — Майлс се изкашля.

— Лорд ревизор Воркосиган. Това е вашата комуникаторна връзка, нали? Чувате ли ме? — намеси се нов глас, на който Майлс се зарадва искрено.

— Контрольор Грийнлоу! — извика радостно той. — В безопасност ли сте вече? Всичките?

— Намираме се на станция Граф — отговори тя. — Твърде рано е да се говори за безопасност. А вие?

— Още сме затворени на борда на „Идрис“. Макар да не сме напълно лишени от възможности за действие. Или идеи.

— Спешно трябва да разговарям с вас. Можете ли да изключите от връзката онзи ненормалник Ворпатрил?

— Ами… в момента комуникаторът ми е в пряка аудиовръзка с адмирал Ворпатрил, мадам. Можете да разговаряте и с двама ни едновременно, ако искате — побърза да обясни Майлс преди тя да се е изразила още по-свободно.

Тя се поколеба само за миг.

— Добре. Абсолютно наложително е Ворпатрил да се въздържа, повтарям, да се въздържа от всякакви агресивни действия спрямо кораба. Корбо потвърди, че сетаганданецът наистина носи някакво устройство за дистанционно управление или детонатор, задействащ се при смъртта му, което очевидно е свързано с биологичната зараза, която е скрил някъде на станция Граф. Не е блъфирал.

Майлс вдигна изненадано поглед към мълчаливото видеоизображение от мостика. Корбо седеше в пилотското кресло, контролният шлем обгръщаше черепа му, а безизразното му лице изглеждаше още по-застинало.

— Корбо е потвърдил! Та той беше чисто гол… сетаганданецът не сваля очите си от него и за секунда! Подкожна комуникаторна връзка?

— Нямаше време за това. Той се нае да сигнализира със светлините на кораба по предварително уговорен код.

— Чия беше идеята?

— Негова.

Умно колониално момче. Значи пилотът беше на тяхна страна. И това ако не беше добра новина… Тръпките на Майлс се засилваха неумолимо.

— С изключение на децата, всички квади на станция Граф, които не са дежурни на различните критични точки, търсят скритата зараза — продължи Грийнлоу, — но нямаме представа как изглежда това нещо, нито колко е голямо, нито дали е маскирано като нещо друго. И дали е само едно. Опитваме се да евакуираме колкото се може повече деца на всички кораби и совалки, с които разполагаме, и да ги отдалечим от станцията, но всъщност няма как да сме сигурни, че заразата не е именно на някой от корабите. Ако направите нещо, което да предизвика онова умопобъркано копеле — ако предприемете несъгласувана атака преди заразата да бъде открита и елиминирана — кълна се, че лично ще дам заповед на милицията ни да стреля по корабите ви. Разбрахте ли ме, адмирале? Потвърдете, моля.

— Чувам ви — неохотно каза Ворпатрил. — Вижте, мадам… самият имперски ревизор е заразен със смъртоносните биоагенти. Не мога… не бих могъл… ако трябва да си седя безпомощно тук и да го слушам как агонизира…